Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
След два дни търговецът на хмел си замина — „защото инак Нопе ще почне да ругае“, — а още през юли госпожа Грюнлих отново се срещна с него в родния му град; заедно с нея дойдоха Том и Герда, с които тя щеше да прекара четири-пет седмици на баните Кройт, докато консулшата с Ерика и Юнгман остана на Балтийско море. Между другото двете двойки в Мюнхен имаха възможност да огледат къщата на „Кауфингерщрасе“ — много близко до Нидерпаурови, — която господин Перманедер възнамеряваше да купи и да дава по-голямата част от нея под наем: доста особена стара къща с тясна стълба, която започваше непосредствено зад пътната врата и водеше право, без площадка и завой, като небесна лестница за първия етаж; там, от двете страни, се тръгваше назад по коридор и се стигаше до разположените към улицата стаи.
Към средата на август Тони се, завърна у дома, та в течение на следните седмици да се посвети на грижите за прикята си. Наистина много нещо беше останало още от годините на първия й брак, но трябваше да се допълни с нови покупки; и един ден от Хамбург, отгдето доставяха немалко работи — пристигна дори един пеньоар... разбира се, този път гарниран не с кадифени, а с обикновени сукнени панделки.
Есента беше вече доста напреднала, когато господин Перманедер пристигна отново на „Менгщрасе“; не искаха да протакат по-дълго работата.
Що се отнася до отпразнуването на сватбата, тя протече точно така, както бе желала и очаквала Тони — без много шум.
— Ще оставим всякакви разкоши настрана — каза консулът, — ти си пак омъжена и все едно, като че просто никога не си преставала да бъдеш.
Разпратиха много малко картички, с които известяваха за годежа, но мадам Грюнлих естествено се погрижи, щото Юлхен Мьолендорпф, по баща Хагенщрьом, непременно да получи една от тях; от сватбено пътешествие.се отказаха, защото господин Перманедер ненавиждаше „такива ми ти едни бъхтаници“, а за Тони, завърнала се неотдавна от летуване, дори пътуването до Мюнхен изглеждаше дълго. Венчавката, за сцена на която сега послужи не колонката зала, а църквата „Света Богородица“, се извърши в тесен семеен кръг, Тони носеше достолепно портокалови цветчета наместо мирти и главният пастор Кьолинг държа с малко по-слаб глас, отколкото преди, но все още със силни изрази проповедта си върху умереността.
От Хамбург пристигна Кристиан, облечен твърде елегантно и поотслабнал, но с весело изражение на лицето; той разказа, че общата търговия с Бурместер вървяла „знаменито", заяви, че Клотилда и той щели да се оженят вероятно едва „на небето“—разбира се, „всеки поотделно!“ — и закъсня много за църквата, защото беше се отбил в клуба. Вуйчо Юстус беше доста развълнуван и както винаги се показа много внимателен: подари на младоженците извънредно хубави прибори за ядене от тежко сребро. Той и жена му почти гладуваха в къщи, защото слабоволната майка продължаваше да изплаща от домакинските си пари дълговете на отдавна лишения от наследство и отречен Якоб, който, както се мълвеше, понастоящем се намирал в Париж. Дамите Буденброк от „Брайтещрасе“ забелязаха:
— Ех, дано този брак излезе солиден!
Неприятно беше, че всички се съмняваха дали те действително се надяваха на това.
Зеземи Вайхброт обаче се повдигна на пръсти, целуна възпитаницата си, вече госпожа Перманедер, с лек пукот по челото и каза с най-сърдечен глас:
— Бъди щястливо, дьобро дьете!
ГЛАВА СЕДМА
Рано сутринта, още в осем часа, щом станеше от леглото, слезеше но витата стълба зад малката вратичка в сутерена, окъпеше се и облечеше отново домашния си халат, консул Буденброк започваше да се занимава с обществени работи. Именно тогава в банята пристигаше бръснарят господин Венцел с интелигентното си лице и червени ръце, в които държеше паничка с топла вода, взета от кухнята, и останалите принадлежности; господин Венцел беше член на градския съвет. И докато консулът сядаше с наведена назад глава на един голям стол с облегалки, а господин Венцел разбиваше пяна, между двамата почти винаги се завързваше разговор, който почваше с нощната почивка и времето, минаваше веднага към събитията по широкия свят, спираше после на интимни градски въпроси и обикновено свършваше със съвсем тесни търговски и семейни работи. Всичко това удължаваше много процедурата, защото всеки път, когато консулът започнеше да говори, господин Венцел трябваше да вдигне бръснача от лицето му.