Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Веднага след като изяде в трапезарията закуската си, донесена от Антон, той облече всекидневни дрехи и отиде в кантората си на „Менгщрасе“. Остана там малко повече от един час. Написа две-три бързи писма и телеграми, даде някой указания, позавъртя, тъй да се рече, голямото движещо колело на предприятието и след това предостави на равнодушния страничен поглед на господин Маркус да надзирава работата на машината.
Той се явяваше и говореше на заседания и събрания, отбиваше се на борсата под готическите аркади на пазарния площад, правеше инспекционни обиколки из пристанището и в складовете, преговаряше като собственик на кораб с капитаните... До вечерта следваха още много работи, прекъсвани само от кратката закуска заедно със старата консулша и от обеда с Герда, след който прекарваше половин час на дивана с пура в устата и вестник; беше все едно дали се касаеше за собственото му предприятие или за мита, данъци, строежи, железница, поща, грижи за бедните. Надникваше и в области, които собствено не го интересуваха и обикновено биваха предоставяни на „учените“, но особено във финансовите работи прояви бързо блестяща дарба.
Той внимаваше строго да не занемарява и салонния живот. Наистина точността му в това отношение не стоеше на нужната висота: той пристигаше винаги едва в последната секунда, когато съпругата му, облякла разкошен тоалет, и колата долу на улицата бяха чакали вече половин час, казваше: „Прости ми, Герда, работата...“ —и обличаше бързо фрака. Но в салоните — на гощавки, на балове и вечеринки — умееше да проявява жив интерес, да бъде любезен събеседник и той, и съпругата му не отстъпваха по външен блясък на другите богаташки къщи; кухнята му и избата му се славеха като „знаменити“, той самият беше ценен като вежлив, внимателен и съобразителен домакин, а духовитостта на тостовете му надхвърляше средното равнище. Тихите вечери обаче той прекарваше край Герда, като с цигара в устата слушаше свиренето й на цигулка или четеше заедно с нея някоя книга — немски, френски, руски разкази, които избираше тя.
Така работеше той и постигаше успех, защото славата му в града растеше и фирмата процъфтяваше въпреки откъсването на капитал за самостоятелна търговия на Кристиан и за втората женитба на Тони. Но въпреки всичко имаше неща, които за по няколко часа сковаваха смелостта му, накърняваха гъвкавостта на ума му и помрачаваха настроението му.
На първо място — Кристиан в Хамбург. През пролетта на настоящата 58 година неговият съдружник господин Бурместер внезапно почина от мозъчен удар.Наследниците му изтеглиха капитала на покойния от фирмата и тогава консулът настойчиво посъветва брата си да не поема изцяло фирмата със собствени средства, защото знаел колко трудно било — с неочаквано силно намалял капитал да се удържи едно широко очертано предприятие. Но Кристиан настоя да запази самостоятелността си, пое активите и пасивите на „X. К. Ф. Бурместер и с-ие“... и трябваше да се очакват неприятности.
На второ място — Клара, сестрата на консула в Рига. Нищо от това, че бракът й с пастор Тибуртиус беше останал бездетен, защото Клара Буденброк никога не бе изказвала желание да има деца и несъмнено обладаваше твърде малък майчински талант. Но както можеше да се съди от нейните и от мъжовите й писма, здравето й не беше задоволително: болките в главата, от които тя страдаше още като момиче, започнали отново — така пишеха те — да се явяват периодично в почти непоносима степен.
Това беше обезпокоително. Третата грижа пък беше тази, че и тук у тях все още нямаше никаква сигурност за продължението на семейното име. Герда се отнасяше към тоя въпрос с крайно равнодушие, което беше много близко до сърдит отказ. Томас не говореше за мъката си. Ала старата консулша взе работата в свои ръце и дръпна Грабо настрана.
— Докторе, нека си остане между нас, но най-сетне, трябва да се направи нещо, нали? Малко планински въздух в Кройт и малко морски въздух в Глюксбург или Травемюнде, изглежда, не помага. Какво ще кажете вие?
И Грабо — понеже приятната му рецепта: „Строга диета! Малко гълъбово месо, малко бял хляб“ — в тоя случай вероятно не би помогнала много — предписа бани в Пирмонт и Шлангенбад...