За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Един вид търговия води към друг вид; малката към средната, средната — към голямата; и този, който така много е желал да спечели малко, се оказва в положение да желае не по-малко да спечели много.
Нещо повече, големите търговски начинания винаги по необходимост са свързани с обществените дела. Но в монархиите обществените дела обикновено са толкова съмнителни за търговците, колкото те са надеждни за тях в републиките. Затова големите мероприятия са характерни не за монархиите, а за управлението на «многото».
С една дума, понеже в тия държави съществува неголяма сигурност за собствеността на хората, те се осмеляват на по-големи мероприятия; и понеже са сигурни в неприкосновеността на това, което са придобили, те се осмеляват да го използуват за още по-големи придобивки; те рискуват само средствата за припечелване; защото хората се надяват твърде много на своята сполука.
Аз не искам да кажа, че съществуват монархии, в които икономичната търговия е изцяло изключена; но тя е по-несвойствена на тяхната природа. Не искам да кажа също, че в познатите ни републики въобще не се води търговия с предмети на разкоша; аз твърдя само, че тази търговия по-малко съответствува на тяхното държавно устройство.
Колкото до деспотическата държава, за това няма защо да се говори. Съществува общо правило: ако един народ е поробен, хората работят повече за да съхранят, отколкото за да спечелят; ако един народ е свободен, хората работят повече за да спечелят, отколкото за да съхранят.
Глава V
За народите, които са ревниви към икономичната търговия
Марсилия — това е едно необходимо убежище сред едно бурно море. Марсилия — това място, където ветровете, морските скали, разположението на бреговете заставят корабите да пристават — е била посещавана от моряци. Безплодието на почвата е накарало нейните граждани да се заемат с икономична търговия. За да наваксат това, от което ги е лишила природата, те са станали трудолюбиви; за да съжителствуват с варварските народи, които трябвало да обусловят тяхното процъфтяване, те са били длъжни да бъдат справедливи; за да можело тяхното управление да бъде винаги спокойно, трябвало да бъдат умерени; и най-сетне, за да могат винаги да живеят чрез търговия, която би била толкова по-сигурна в ръцете им, колкото е по-малко изгодна, те са били длъжни да бъдат въздържани.
Навсякъде икономичната търговия се е раждала чрез насилия и потисничество, които са заставяли хората да търсят убежище в блатата, островите, морските плитчини и даже по рифовете. Така са били основани Тир, Венеция и градовете на Холандия; бегълците са намирали там своята сигурност; но са им били нужни средства за съществуване; и те започнали да си ги набавят от целия свят.
Глава V
I
Някои последствия от едно голямо мореплаване
Понякога се случва една нация, която води икономична търговия, да се нуждае от стоките на една страна само за да си достави чрез тях стоки от друга страна; тогава тя се задоволява с много малка печалба и дори в някои случаи не получава никаква печалба от някои стоки, като се надява или е сигурна, че ще спечели от други. Така, когато Холандия е водела почти сама търговия между Южна и Северна Европа, френските вина, които е внасяла в северните страни, са й служели в известен смисъл като средство за осъществяване търговията й на Север.
Известно е, че в Холандия някои стоки, донесени отдалеч, често се продават не по-скъпо, отколкото струват там, където са купени. Ето каква причина изтъкват за това: капитанът, който се нуждае от баласт за своя кораб, го натоварва с мрамор; ако му трябва дървен материал за подреждане на стоките, купува дървен материал; и ако не е загубил нищо от това, смята, че е спечелил много. Затова Холандия има свои каменоломни и гори.
Не само търговията, която носи печалба, но и търговията, която носи загуби, може да бъде полезна. Аз съм чувал в Холандия, че ловът на китове почти никога не покрива разноските си; но понеже тези, които строят кораби, са същите, които ги снабдяват с принадлежности, съоръжения, припаси, те са и които имат интерес от тоя вид лов; губейки от лова, те печелят от снаряжението му. Тази търговия е нещо като лотарията, при която всеки се надява да спечели. Всички хора на света обичат да играят; и най-благоразумните от тях играят на драго сърце, докато не видят какво им носи играта — заблуждения, насилия, пропиляване, загуба на време и дори на целия им живот.