Вещерите от Сарамир

— Вярвам, че си се привързала към нея, Асара — рече татуираната жена, усмихвайки се, докато отклоняваше въпроса. — А те мислех за твърде цинична за подобни увлечения.

— Сърцето и душата ми още не са мъртви — отговори красавицата, — а само са се покрили с прах, преситени от живота, в който са видели почти всичко.

Кайлин се засмя и едва тогава Кайку се обърна и забеляза жената. Момичето се приближи към тях, отдалечавайки се от пропастта.

— Радвам се да видя, че си жена, която държи на думата си — каза тъмната дама, накланяйки главата си за поздрав. — Намери ли онова, което търсеше?

— Горе-долу — рече Кайку, без да дава допълнителни подробности.

— Настъпи времето за действия — заяви жената, а очите й изучаваха момичето изпод изрисуваните полумесеци. — Поради тази причина исках да се срещна с вас тук.

— Какви действия?

— Скоро — обеща й Кайлин. — Мисля, че първо трябва да се видиш с едни хора, с които може би няма да ти е неприятно да се срещнеш.

Тя махна с ръка към двама души, които вървяха по платото към тях.

Мишани и Тейн.

За миг Кайку се почувства неспособна да каже каквото и да било, нито пък дръзна да си помисли какво ли би могло да означава това. Ала точно тогава Мишани се приближи до нея — изглеждаше много по-дребничка от преди, а невероятно дългата й коса се спускаше по гърба й, пристегната с хлабав възел. Тя се поколеба за секунда, след което прегърна Кайку, която й отвърна със същото. Момичето се усмихна, макар и в очите му да проблясваха сълзи, и притисна приятелката си още по-силно към себе си.

— Толкова съм щастлива, че си тук — каза тя; последната част на изречението обаче беше неразбираема, понеже гърлото й внезапно се стегна, а напиращите сълзи най-накрая рукнаха свободно от очите й. Кайлин хвърли триумфиращ поглед към Асара, която набързо разтегли устните си в усмивка.

Двете девойки останаха прегърнати за доста време. Кайку нямаше никаква представа как Мишани се бе озовала тук или какво я бе накарало да дойде, ала я познаваше достатъчно добре, за да оцени какво означаваше това. Най-накрая, когато се отдръпнаха една от друга, Кайку погледна към Тейн, който й се усмихна неловко.

— Трябваше ми малко време да помисля — каза той и това беше всичко, защото момичето прегърна и него. Той изглеждаше леко сконфузен от това, ала също обви ръцете си около нея и

малко се разочарова от това, че прегръдката им не беше толкова продължителна като тази на двете момичета.

Кайку избърса сълзите си и се усмихна на Кайлин, която я гледаше благосклонно с тъмнозелените си очи.

— Хората обичат да се появяват точно когато най-малко очакваш, Кайку — каза й високата жена. — Вие четиримата вървите по Преплетения път — житейските ви съдби са преплетени и ще се пресичат отново и отново, докато не приключат.