Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Кучето беше неспокойно, сякаш беше усетило някого. Не знаех, че си тук.
Коул махна пренебрежително с ръка.
— Както виждам, гостите ти са си отишли.
— Аз не съм имала гости. Това бяха твои гости!
Коул пристъпи няколко крачки към нея и я изгледа продължително.
— Алена, бих искал да ти обясня… Не се ядосах на теб, а единствено на онзи проклет ирландски глупак. Не съм имал и най-малкото съмнение, че ти винаги си се държала като безукорна дама.
— Въпреки това беше несправедлив. Казват, че гневът и алкохолът могат да направят от един мъж глупак.
— А и двете заедно го правят пълен идиот! — взе й Коул думите от устата. Замислен, той отпи от чашата си, след което наведе сломено глава. — Признавам се за виновен, Алена.
Тя деликатно се направи, че не е чула тези горчиви думи.
— Не искаш ли да хапнеш нещо? Ани току-що извади хляба от пещта, има и хубава шунка.
Коул поклати глава.
— Вече ядох при Оли.
Алена го погледна с присвити очи.
— А къде прекара нощта?
Той избягна погледа й и се забави с отговора.
— При конете в конюшнята — каза накрая с въздишка.
— Там въздухът по-чист ли е, отколкото вкъщи? — попита младата жена, като се мъчеше да не се засмее.
— Във всеки случай разговорът беше по-приятен и миролюбив от онзи, който в последно време ми се наложи да водя. Разбира се, не мога да се закълна, че между конете е имало чистокръвен ирландски жребец и шотландска кобила.
Възмутена от недвусмисления намек, Алена загърна по-плътно дрехата на гърдите си и каза хладно:
— Ако нямаш нищо против, връщам се в леглото. Студено ми е.
Тя хвърли на Коул многозначителен поглед и напусна кухнята.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Няколко дни по-късно Коул се завърна вечерта от града. Беше в лошо настроение, тъй като поръчката, заради която беше ходил дотам, не вървеше както трябва. На всичкото отгоре кракът го болеше повече от всякога. Лакеят Майлс го посрещна на вратата със съобщението, че доктор Дарви е дошъл на гости и мисис Лейтимър, след като дълго е чакала доктор Лейтимър, накрая е заповядала да сервират вечерята.
Когато Коул влезе в трапезарията, раздразнен видя, че Брегър е заел мястото отдясно на Алена, така че на него не му оставаше нищо друго, освен да седне на другия край на дългата маса.
Негодуванието на Коул се насочи към първия предмет, който попадна пред очите му.
— Кажи на Ани веднага да махне проклетата купа с картофи! — избухна той гневно.
Мърморейки под носа си, готвачката, която в момента влизаше в стаята, изпълни нареждането на господаря.
— Не го взимай присърце, Ани — утеши я Алена. — Сигурно кракът на доктор Лейтимър отново му създава грижи.
— Къде е Минди? — осведоми се Коул.
— Ти закъсня толкова много, че тя вечеря и отиде да се легне.
По време на вечерята Алена усети, че настроението на Коул се развали още повече. Брегър наблюдаваше замислено своя домакин и се питаше дали е разумно сега да говори с него за последното им спречкване.
Коул скоро се изнерви от напрегнатата атмосфера на масата. Той взе бутилката с бренди и попита хапливо Брегър:
— Не са ли ти казвали, че не е учтиво да зяпаш така един сакат човек?
Брегър предпочете да не отговаря. Веднага след вечерята той стана и се сбогува.
Алена хвърли гневен поглед към съпруга си и се оттегли в спалнята. Коул промърмори, че му е дошло до гуша по цял ден да гледа кисели и свадливи жени. Накуцвайки, той се качи в стаята си и затръшна вратата след себе си. Но веднага след това вратата откъм банята се отвори рязко и той се озова срещу младата си жена, която нетърпеливо дърпаше копчетата на роклята си и го гледаше унищожително.
— Тази вечер отново се държа като последен глупак! — изсъска тя. — Ти си най-невъзпитаният мъж, който съм имала нещастието да срещна! — Тя се завъртя и профуча възмутена обратно в стаята си.
Коул не можеше да понесе подобно отношение. Заплашителен като буреносен облак, той закуцука подире й.
— Наричаш ме невъзпитан, а какво правиш ти самата? Настаняваш този тип на мястото ми и го храниш с моето ядене. — Коул дръпна вратовръзката от шията си и разкопча жилетката. — И всичко това в мое отсъствие. Колко хитро наистина!
— Той беше дошъл да се види с теб — отговори Алена.
Коул знаеше дълбоко в себе си, че не е прав, но гневът му беше по-силен от всякакъв разум.
— Ти имаш много обожатели, но този е по-различен, не знаеш каква цел си е поставило копелето!
Вбесена, Алена запрати роклята и фустите върху леглото.
— Една дузина прислужници могат да свидетелстват, че не съм нарушила благоприличието! Какво си въобразяваш!