Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Омагьосващите движения на този любовен ритуал караха дъха на Шимейн да излиза от гърдите й на пресекулки, а сърцето й — да препуска в бесен ритъм, досущ като сърцето на нейния съпруг. Сякаш копринени лиани, краката й обгърнаха тесните му хълбоци, за да го притиснат още по-силно към нея, докато пръстите й се впиваха в мускулестия му гръб. Направлявана от умелите му ръце, тя се надигна, за да посрещне мощните му тласъци. Внезапно се почувства понесена от някакъв странен, шеметен вихър, за чието съществуване не бе и подозирала. Гейдж разбра това и ускори още повече ритъма на яростните движения на тялото си. Оргазмът дойде едновременно и за двама им, подобно на ослепително ярка експлозия, чийто тътен достигна като вълна до всяка тяхна клетка, и която ги издигна на огнените си криле високо в небето на екстаза, някъде отвъд пределите на реалността, в сияйните обители на пълното блаженство. Омагьосани, те останаха там дълго време, преди да започнат бавно да се спускат, леки и безплътни като пух от глухарчета, обратно към земята и към действителността.
Шимейн притисна треперещата си ръка към челото си и замаяно погледна усмихнатия си съпруг. Очите му светеха с блясък, какъвто не бе виждала никога досега.
— О, господин Торнтън, вие наистина можете да завъртите главата на едно момиче.
— А ти, прекрасна моя Шимейн, успя да надминеш многократно и най-смелите очаквания на този доскорошен вдовец — призна той. — Честна дума, онова, което изпитах, не би могло да се обясни само с дългото ми въздържание. Ако трябва да търся причината за тази невероятна наслада, бих казал, че тя се крие в твоето желание да ми доставиш удоволствие и да бъдеш задоволена в отговор.
Тя се смути.
— Прекалено дръзка ли бях?
Идеята бе толкова абсурдна, че Гейдж се разсмя.
— Съвсем не, мадам! Не мога да ви опиша колко бях щастлив да открия, че вие сте изключително страстна жена. Толкова щастлив, че ми се иска всичко да се повтори, и то веднага! Но вие сте много крехка, а аз обещах да бъда внимателен.
Шимейн обви нежно ръце около шията му, опиянена от приятната тежест на тялото му върху нейното.
— Странно, но вече не се чувствам крехка.
— Може би не е лошо да проверим дали наистина е така — подхвърли Гейдж, съблазнен от идеята. Преди това обаче искаше да й покаже още нещо. — Но това ще трябва да почака малко, сладка моя. Сега имам една изненада за теб. Сватбеният ти подарък те очаква в другата стая.
— Сватбеният ми подарък? — възкликна слисано тя. — Но аз не мога да ти дам нищо!
— Как можеш да кажеш подобно нещо, любима, когато току-що ми даде онова, за което жадувах ден и нощ още откакто те доведох тук? — Той я целуна пламенно, за да я увери, че продължава да жадува за същото. — Ето, виждаш ли колко силно те искам? Но искам и да ти покажа твоя подарък.
С тези думи Гейдж се надигна, стана от леглото и тръгна към вратата. На прага се спря и се извърна към съпругата си, която съзерцаваше прехласнато великолепното му голо тяло. Щом видя, че я гледа, Шимейн срамежливо придърпа чаршафа, за да прикрие собствената си голота. Той се усмихна подканящо.
— Идваш ли?
Тя кимна и се изправи, като уви чаршафа около тялото си и затъкна края му между гърдите си. Докато я чакаше да отиде при него, Гейдж хвърли поглед към леглото. Шимейн видя това, обърна се, за да провери какво е привлякло вниманието му, и видя червените петна, изпъкващи ярко върху белите чаршафи. Бузите й поруменяха от свян, но съпругът й обгърна раменете й с ръка, придърпа я към себе си и я поведе напред. Не каза нищо, само се усмихваше.
Докато вървяха през салона, Шимейн не можа да се въздържи и да не се полюбува тайничко на мъжкото му тяло. Макар че Гейдж, изглежда, не изпитваше никакво неудобство от голотата си, тя все още се стесняваше да задоволява открито своето любопитство. Подобно на толкова други родители, опитващи се всячески да съхранят невинността на децата си, майка й и баща и я бяха оставили в почти пълно неведение относно мъжете. Но тяхната сдържаност съвсем не бе притъпила любопитството на Шимейн. Тя копнееше да научи всичко, което една жена може да узнае за своя съпруг, защото и без някой да й го казва, беше уверена, че Гейдж Торнтън е наистина прекрасен образец на представител на мъжкия пол.
Гейдж сведе глава, видя изучаващия й поглед и се усмихна.