Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Нинив коленичи и зарови в друг сандък. Няколко долни ризи и още две вълнени рокли за преобличане. Двата чугунени тигана в една платнена торба си бяха много добри, но твърде тежки, а мъжете, разбира се, все щяха да се сетят да купят нещо вместо тях. Шивашкият комплект, грижливо подреден в костената кутийка — виж, за игла и конец изобщо нямаше да им хрумне. Умът й обаче само отчасти се задържаше над подбора.
— Познаваш Том отпреди? — попита тя с престорено небрежен тон.
Момичето, което вече бе започнало да си сваля дрехите и въздишаше, че ще трябва да остави коприната, замръзна.
— Когато бях малка, той беше дворцов бард в Кемлин — отвърна тя тихо.
— Разбирам. — Нищо не разбираше. Как един човек може от дворцов бард, забавляващ кралската фамилия, почти благородник, да стане прост веселчун, скитащ от село на село?
— Беше любовникът на майка, след като татко почина. — Елейн го изтърси толкова равнодушно, че Нинив зяпна.
— Любовник на м…
— Едва в Танчико си го спомних — каза Елейн, без да я поглежда. — Бях много малка. Познах го по мустаците, и то когато го погледнах в лицето, докато декламираше част от „Великия лов на Рога“. Той си мислеше, че отново съм го забравила. — Тя леко се изчерви. — Аз… нали бях изпила много вино и на другия ден казах, че не помня нищо.
Нинив само поклати глава. Помнеше нощта, в която Елейн се бе нагълтала с вино като последна глупачка. Поне не го повтори никога — главата й на другия ден, изглежда, я изцери напълно от подобни желания. Сега тя вече знаеше защо момичето се държеше така с Том. Беше забелязвала същото на няколко пъти в Две реки. Момиче, току що-отраснало, за да се смята за почти жена. С коя друга да се съизмерва освен с майка си. И понякога — на коя друга би могло да съперничи по-добре, за да докаже, че е жена? Обикновено това не водеше до нещо повече, освен да се старае да бъде по-добрата във всичко, от готвенето до шиенето, и може би по някое невинно флиртуване с баща си, но в случая с една вдовица Нинив беше виждала как почти отрасналата щерка на жената глупаво се мъчи да плени мъжа, за когото майка й се канеше да се омъжи. Бедата бе в това, че Нинив нямаше никаква представа какво може да направи, за да избие тази тъпотия от главата на Елейн. Въпреки суровите гълчави и закани от нея и целия Женски кръг Сари Айелин не беше мирясала, докато най-сетне майка й не се омъжи отново и тя също не си намери мъж.
— Предполагам, че е бил за теб нещо като втори баща — подхвърли Нинив предпазливо. Том определено гледаше на момичето по този начин. Това обясняваше всичко.
— Не бих казала. — Елейн пък се правеше, че се напряга да реши колко копринени ризи да си вземе, но очите й бяха помръкнали. — Всъщност баща ми не си го спомням — била съм бебе, когато е умрял. Гавин твърди, че прекарвал цялото време с Галад. Лини се опитваше да го изкара много добър, но знам, че той никога не е идвал да види Гавин или мен в детската. Знам, че е щял, когато пораснем достатъчно, за да започнем да учим разни неща, като Галад.
Нинив отново опипа почвата.
— Добре поне че Том е здрав за възрастта си. Хубаво щяхме да се наредим, ако имаше шипове в ставите. Старците често ги имат.
— Той все още щеше да може да се премята във въздуха, ако не беше окуцял. А и куцането му не ме интересува. Той е интелигентен и знае много за света. Нежен е и въпреки това се чувствам съвсем сигурна с него. Не мисля, че трябва да му го казвам. Той и бездруго се старае да ме закриля.
Нинив въздъхна и се предаде. Само временно, разбира се. Том можеше и да гледа на Елейн като на своя дъщеря, но ако момичето продължаваше да я кара така, можеше и да си спомни, че не й е баща, и тогава Елейн щеше да цопне във врящия казан.
— Том е много ласкав с теб, Елейн. — Време беше да се смени темата. — Сигурна ли си за Галад? Елейн? Сигурна ли си, че Галад може да ни издаде? Елейн?
Щерката-наследница се сепна и навъсеното й лице просветна.
— Какво? Галад ли? Абсолютно. И ако разбере, че не искаме да го оставим да ни замъкне в Кемлин, това ще му остане единственото възможно решение.
Мърморейки под нос, Нинив заизмъква от сандъка си копринена рокля за езда. Понякога си мислеше, че Създателят е направил мъжете само за да създават главоболия на жените.
Глава 17
На запад
Когато слугинчето дойде с бонетата, Елейн лежеше просната на едно от леглата в копринена нощница, с мокра кърпа на очите, а Нинив се правеше, че подшива ръбовете на светлозелената рокля на „господарката“ си. Доста често се бодеше по палеца — нямаше да си го признае пред никого, но в шиенето хич не я биваше. Тя естествено беше в нейната си рокля: слугините не се глезотят като благородните дами — но беше разплела косата си. Ясно беше като бял ден, че няма никакво намерение да напуска скоро. Тя благодари шепнешком на момичето, за да не събуди господарката си, и плесна в шепата й още един сребърен петак, като повтори настояването си да не безпокоят лейди по никакъв повод.