Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Тя се извърна, цялата изчервена, както когато беше малка и майка й я бе улавяла да краде храна за уличните кучета. На прага стоеше Халоуей и я наблюдаваше с неразгадаемо изражение.
— Доктор Кавана — каза той, пристъпи вътре и побутна вратата, без да я затваря. — Предположих, че ще ви открия тук, макар че ви казах да стоите настрани от това място.
— Да, така е — кимна Мелинда, засрамена, че не е оправдала оказаното й доверие.
— Ясно. При обикновени обстоятелства това щеше да ви донесе страшно големи неприятности. Но сега нямаме време да се занимаваме с тези неща. Близо до Пост номер девет се е приземил зхиррзхиански въздушен кораб. Искат да ги придружи наш лечител, който да се погрижи за военнопленник.
— Военнопленник? — Мелинда зяпна. — Откъде?
— От един космически кораб, който е паднал недалеч от нас преди няколко часа. И до който не успяхме да стигнем навреме.
— Съжалявам — промълви Мелинда. Не знаеше какво друго да каже.
— Ще съжалявате още повече — заяви Халоуей, — след като узнаете кой е затворникът. Зхиррзхианците твърдят, че е брат ви Фелиан.
— Фелиан? — възкликна тя. — Но как…
— Не зная нито как, нито защо — прекъсна я Халоуей. — Зная само, че си е счупил крака и че зхиррзхианците предлагат да откарат при него наш лечител.
— Ах! — Мелинда се отърси от първоначалното си вцепенение. — Ще ида да си взема чантата.
Халоуей я улови за ръката тъкмо когато минаваше покрай него.
— Преди да тръгнете, искам да се уверя, че си давате сметка за едно нещо. Ако това беше чисто хуманитарен жест, те можеха просто да докарат брат ви тук за лечение. Фактът, че възнамеряват да ви откарат, ме навежда на мисълта, че са решили да си осигурят още един заложник.
— Давам си сметка — каза Мелинда и понечи да се освободи.
Той не я пусна.
— Позволете да се усъмня — рече навъсено. — Това, че брат ви е успял да се приземи така ненадейно на планетата, показва, че отбраната им не е чак толкова непробиваема. А може би въобще я няма. И в двата случая, струва ми се, шансовете ни са нараснали.
— Да не искате да кажете, че възнамерявате да ги нападнете? — Мелинда се ококори.
Халоуей погледна към Прр’т-зевисти, който ги наблюдаваше мълчаливо, и изръмжа:
— Искам да кажа, че е време да изпитаме силата им. Няма да изпадам в повече подробности, но мисля, че трябва да измъкнем час по-скоро всички цивилни оттук. Ако зхиррзхианците наистина са преместили корабите си другаде, трябва да използваме тази възможност незабавно.
— Но за това не е необходимо да нападате базата им, нали? — попита Мелинда.
Халоуей стисна устни.
— Ще ми се да беше така. Но ще се наложи. Няма съмнение, че наземната им база действа като локатор и целеуказател за техните блокадни сили. Затова трябва да бъде неутрализирана.
— Ясно — кимна Мелинда. — И няма значение, че цялата тази война е една голяма грешка?
— Това е работа на дипломатите — пак изръмжа Халоуей. — Измъкнем ли се от Доркас невредими, лично ще ги запозная с вашата теория. Но дотогава трябва да си върша работата.
— И всеки, попаднал под кръстосан огън, да се смята за жертва на войната?
— Нима искате от мен да рискувам живота на двайсет и пет хиляди души заради трима? Или по-скоро — заради двама. Не сте длъжна да отидете.
— Не ставайте смешен. Губим време, а не мога да тръгна без чантата.
Халоуей я пусна и заяви:
— Вече пратих да ви я донесат. Ще ви чакам при девети пост.
— Благодаря. — Тя прекрачи прага, но спря и се обърна. — Довиждане, Прр’т-зевисти. Ще гледам да се върна бързо.
Но бледият призрак не се виждаше никъде и думите й останаха без отговор. Тя се обърна и излезе от залата. Халоуей затвори вратата и я последва.
— Не можете ли поне да ми кажете кога смятате да нападнете? — попита го Мелинда, след като излязоха на открито.
— Ще ни чуете отдалече — увери я той. — Но по-добре да не споменавате за това на Яновиц и брат ви. Зхиррзхианците сигурно ще ви наблюдават и не бих искал да бъдат предупредени.
Той я отведе към близкия хълм, където, озарен от следобедните лъчи на слънцето, сияеше млечнобелият корпус на чуждоземния кораб. Зхиррзхиански въздушен транспортьор, заобиколен в полукръг от миротворци, чиито оберонски пушки бяха наведени заплашително. На няколко метра пред кораба един зхиррзхианец тъкмо изпразваше съдържанието на поясната си чантичка върху един от натъпканите със скални отломъци метални сандъци, подредени така, че да осигуряват известно прикритие на часовоите.
— Фуджи вече отнесе там чантата ви, заедно с известно количество припаси — рече й Халоуей и кимна към майор Такара, който наблюдаваше цялата операция. — Две от шишетата, на които пише, че са обезболяващи — ще ги познаете по фалшивите названия — всъщност съдържат експлозиви. Използвайте ги да разрушите стените на помещението, в което ви затворят. Яновиц знае как да борави с подобни неща.