Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
Той забеляза Хилински и Шчука:
— И вие ли сте тук… Добре, заповядайте.
— Все пак дойдохме — казах аз.
— Тъй да бъде. Недооцених ума на своя съвременник.
Той изрече това иронично. А в очите му се четеше нещо дълбоко, дори зловещо. Подаде ръка на Шчука:
— Тях ги познавам отдавна. Макар и не кой знае колко. Е, да се запознаем с вас… Княз Витаут Ксавера Станислав Олшански. Лигановски вече е мъртъв. Аз съм Олшански.
— Зная — казах аз.
— И аз зная, че вече ви е ясно. Откъде възникна първата ви догадка, бихте ли ми казали?
— От гените — отвърнах аз, — поради семейната прилика.
Той като че се зарадва.
— А-а-а, статуята на Олшански в костьола. Значи, всичко е започнало случайно. Ако не е било това… Искаше ми се да си променя външността, но семейните суеверия ми попречиха. Мнозина ме познаха. И вие, и онази археоложка, и ксьондзът, когато се отбих в костьола. Нещо възникваше в ума на всички. Някакво безпокойство. Но вие пръв направихте извода. Случайно.
— Случилото се по-късно (и по-рано) обаче не бе никак случайно.
— Що се отнася до вас — потвърди той.
— Защо сте толкова сигурен? — запита Шчука.
— Защо стоим тук? — рече домакинът. — Заповядайте вътре.
Настанихме се на дивана до малката масичка. От всички страни ни се зъбеха съвсем стари скулптури и маски, заплашваше ни още по-старинно оръжие. Имахме чувството, че сме на гости у човекоядец.
— Сигурен съм, защото чета криминални романи. Схемата е такава: протокол от разпита, разрешение за обиск, който се извършва от някой лейтенант. Началникът му през това време е в колата и по радиото съобщава, че се търси такава и такава кола (съобщава марката, че е частна, с цвят на ягоди, залети с мляко, движи се по улиците, шофьорът изглежда така и така). Приблизително назовава района и улицата. Кварталният узнава белезите му — и след няколко дена адресът е известен… Тогава се изпраща запитване до централната картотека. След седмица полковникът има цялата биография на престъпника с описание на присъдите, амнистиите, с характеристиката му…
Той запали цигара:
— Дотегна ми всичко, когато видях накъде тръгна.
— Така е — обадих се аз. — Веднага се отказахте да дирите заровеното там. Голяма работа, някакво си право — макар и номинално — да владеете онази помийна яма.
— Какво знаете вие? — промълви укорно той. — И какво можете да знаете изобщо за моето състояние. За състоянието на действително последния, най-последния Олшански, който иска да умре със своето име.
— Защо ви е! Измисленото ви презиме Лигановски не беше чак толкова компрометирано, както истинското ви. Ваша вина е, че опетнихте новото си презиме.
— Как съм го опетнил? С престъпления като някой кокошкар? А с постъпките на дедите си аз се гордея. Те са били достойни за тях, отговаряли са на положението им. Нали помните…
— Нищо не помня. Просто разсъждавах по всичко, каквото чувах и виждах. Зная, че сте напуснали дома си още съвсем млад. Нали? Увлякла ви е тогавашната борба на всички против всички. И на всички срещу властта. Дори представителите на аристокрацията…
— Зная какво искате да кажете. Бих казал, истинските аристократи се срамуваха от това, че Пилсудски е наш земляк, че е родом от нашия край.
— Успокойте се. От бащиния му чифлик са останали само основите. Тръгнали сте по света: първо Прага, сетне други страни (зная го от вас).
— Бях в Африка.
— И в Северозападна Индия. Край река Нарбада. При полюса на биологическата недостъпност. Намерили сте цветето, което расте там… Един млад човек все пак е минал през този полюс. Сигурно в някакъв скафандър.
— Аха. Втората ми грешка.
— Не беше втората, а може би десетата. Сетне се връщате в родината — продължавах аз. — Приблизително година преди войната. Тайно се срещате с баща си. Защо? В резултат на бащината ви предвидливост и разум.
— Да. Той знаеше, че наближава буря и е най-добре да я изчакаме.
— Затова вие отсядате в Краков, а той си остава в Кладно. Нали?
— Бях в Краков и във Варшава.
— Където вие, ако се съди по всичко, сте се срещнали с баща си в началото на войната.
— Да. Защо смятате, че сме се срещнали?
— Мисля, че баща ви в общи черти е успял да разгадае тайната на дедите ви. В общи черти я разкрил пред вас. За всеки случай. Мисля, че ви е казал за Книгата, за Чукалото и Хавана, за триадата, която заедно представлява тайната. И че двете части са у двама верни нему хора. А третата…