Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
После няколко минути продължихме да ядем, без да разговаряме. От доста време не бях закусвал с друг, а и омлетът беше много вкусен. Крита Кано като че ли се зарадва, когато я похвалих.
— Та за дрехите… — подхванах аз.
— Сърдите ли се, че съм облякла дрехите на жена ви, без да ви питам? — попита доста нехайно тя.
— Ни най-малко. Все ми едно кои от дрехите на Кумико ще облечете. В края на краищата тя ги е оставила тук. Притеснявам се по-скоро за вашите дрехи — как ги изгубихте?
— И не само дрехите. Обувките също.
— Как?
— Не помня — отговори Крита Кано. — Знам само, че се събудих гола в леглото ви. Не помня какво е станало преди това.
— Но след като си тръгнах, сте слезли в кладенеца, помните ли?
— Да, това го помня. И долу съм заспала. Но после не помня нищо.
— Значи не помните как сте излезли от кладенеца?
— Нищо не помня. Губи ми се време.
Крита Кано вдигна показалци и показа разстояние около педя. Нямах представа на колко време отговаря това.
— Сигурно не помните и какво сте направили с въжената стълба. Няма я.
— Не знам нищо за стълбата. Не помня дори дали съм се качила по нея, за да изляза от кладенеца.
Гледах известно време чашата с кафето в ръката си.
— Имате ли нещо против да ми покажете ходилата си? — попитах аз.
— Не, разбира се — отвърна жената.
Седна на стола до мен и повдигна нозе, така че да видя ходилата й. Хванах я за глезените и огледах хубаво ходилата. Бяха съвсем чисти, с красива форма. По тях нямаше нищо, нито драскотини, нито кал.
— Няма кал, няма драскотини — заявих аз.
— Ясно — рече Крита Кано.
— Вчера цял ден валя. Ако сте изгубили някъде обувките си и сте дошли боса, ходилата ви би трябвало да са кални. Минали сте през градината. Но ходилата ви са чисти, по тях няма кал.
— Ясно.
— Което ще рече, че не сте дошли тук боса.
Крита Кано наклони леко глава на една страна, като да бе впечатлена.
— Логично е — съгласи се тя.
— Може и да е логично, но не ни дава нищо — обясних и аз. — Къде сте изгубили обувките и дрехите си и как сте дошли оттам дотук?
Крита Кано поклати глава.
— Нямам представа — промълви тя.
Докато тя миеше съсредоточено съдовете на мивката, аз продължавах да седя до кухненската маса и да обмислям всичко. Също нямах, разбира се, представа.
— Често ли ви се случва да не помните къде сте били? — попитах аз.
— Не ми е за пръв път да не помня къде съм била и какво съм правила. Не ми се случва често, но от време на време ми се случва. Веднъж пак си изгубих някои от дрехите. Сега обаче за пръв път не знам къде са ми и всички дрехи, и обувките.
Жената спря чешмата, забърса масата.
— Знаете ли, Крита Кано — подех аз, — не ми разказахте историята си до края. Последния път, когато изчезнахте, бяхте стигнали до средата. Помните ли? Ако нямате нищо против, бих искал да чуя и останалото. Разказахте как мафията ви е отвлякла и ви е накарала да проституирате за нея, но не споменахте какво се е случило, след като срещнахте Нобору Ватая и спахте с него.
Тя се облегна на мивката и ме погледна. По ръцете й се стичаха капки вода, които падаха на пода. Под бялата тениска ясно се очертаваха настръхналите зърна на гърдите й и аз си представих голото й тяло, което бях видял през нощта.
— Добре тогава. Ще ви разкажа какво стана после. Ето сега. — Крита Кано отново седна срещу мен. — Онзи ден, господин Окада, си тръгнах по средата на разказа, защото почувствах, че съм длъжна да ви обясня възможно най-откровено какво точно ми се е случило. Но усетих, че не мога да стигна чак до края. Сигурно сте се стъписали, когато си тръгнах толкова ненадейно.
Тя сложи ръце върху масата и ме погледна право в лицето.
— Да, бях стъписан, макар че напоследък са ми се случвали и по-стъписващи неща — отвърнах аз.
— Както вече ви обясних, последният клиент, когото съм имала като проститутка на плътта, беше Нобору Ватая. Познах го веднага втория път, когато го срещнах вече като клиент на Малта Кано. Беше невъзможно да го забравя. Не съм сигурна дали той се е сетил коя съм. Господин Ватая не е от хората, които показват чувствата си. Но нека се върна назад, ще карам поред. Първо ще ви разкажа за оня път, когато Нобору Ватая ми беше клиент. Беше преди шест години. Както вече ви казах, по онова време бях в състояние, когато не усещах никаква болка. И не само болка: не усещах нищо. Живеех в бездънно вцепенение. Нямам предвид, разбира се, че не съм чувствала нищо, различавах например топло от студено, различавах и болката. Но тези усещания сякаш бяха на разстояние, в свят, който няма нищо общо с мен. Затова и не се съпротивлявах да имам полови сношения срещу пари. Каквото и да правеха с мен, усещанията сякаш бяха на друг. Безчувствената ми плът не беше моята плът. И така, разказах ви как мафията ме принуди да стана една от проститутките й. Когато ми нареждаха да спя с мъже, го правех, когато ми даваха пари, ги взимах. Май бях стигнала дотук.