Неочаквано възмездие

— Свърши ли със снимките? — попита Сейнт Джеймс.

Седеше на кожения стол, където бе прекарал времето след разговора с Тренъроув размисъл, загледан в незапалената камина.

Дебора седна срещу него на канапето и кръстоса крака. Закрепи чинията с ябълката и сиренето на коленете си. Голямо петно от химикал минаваше от прасеца до глезена на дънките й, а на няколко места по ризата й имаше влажни петна от работата в тъмната стаичка.

— Засега. Дадох си почивка.

— Тази нужда да правиш снимките дойде малко внезапно, не мислиш ли?

— Да — отвърна спокойно тя. — Наистина е така.

— За изложба ли ще бъдат?

— Възможно с. Вероятно.

— Дебора.

— Какво? — Тя вдигна поглед от чинията и махна косата от челото си. В ръката си държеше парче сирене.

— Нищо.

— А! — Тя отчупи парченце от сиренето и го предложи, заедно с резенче от ябълката, на кучето. Пийч излапа и двете, помаха с опашка и излая за още.

— След като ти замина, го отучих да проси така — рече Сейнт Джеймс. — Отне ми поне два месеца.

В отговор Дебора даде на кучето още едно парче сирене. След това го потупа по главата, подръпна меките му уши и вдигна невинен поглед към Саймън.

— То просто моли за това, което иска. В това няма нищо лошо, нали?

Сейнт Джеймс усети провокацията в думите й и стана от стола. Смяташе да се обажда за Брук, за онкозима; трябваше да открие къде се намира сестра му; имаше поне половин дузина изследвания, несвързани със смъртта на Камбри, Брук и Нифърд, които очакваха вниманието му в лабораторията, както и половин дузина други причини да напусне стаята. Само че той не го направи.

— Би ли махнала проклетата котка от бюрото ми? — Саймън отиде до прозореца.

Дебора стана, взе котката и я сложи на стола на Сейнт Джеймс.

— Нещо друго? — попита тя, докато Аляска търкаше въодушевено протритата кожа.

Саймън гледаше как котката се настанява удобно като за дълъг престой и ъгълчето на Деборините уста потрепва насмешливо.

— Дяволица! — каза той.

— Инат! — отвърна Дебора.

На улицата се затръшна врата на автомобил. Сейнт Джеймс се обърна към прозореца.

— Томи е тук — каза той и Дебора отиде да отвори входната врата.

Виждаше се, че Линли не носи добри новини. Походката му беше бавна, без обичайната грация. Дебора отиде при него навън и поговориха малко. Тя го докосна по ръката. Той поклати глава и посегна към пръстите й.

Сейнт Джеймс се отдръпва от прозореца и отиде до библиотеката. Избра напосоки един том, издърпа го и го отвори на произволна страница! „Бих искал да знаеш, че ти си последната мечта на душата ми — прочете той. — Не съм толкова деградирал, но гледката на вас двамата с баща ти и на този дом, и на това, че този дом е направен дом от теб, разбуди стари сенки…“ Мили боже! Той захлопна рязко книгата. „Приказка за два града. Страхотно“, помисли си Саймън.