Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Така е по-добре за него — каза Дафна утешително, като посегна през масата да хване ръката на Хелън. — Човеците, които ни обичат, никога не издържат дълго. Потомците привличат трагедиите като магнит. По-безопасно е за тях, ако си тръгнем, преди да започнат неприятностите. Точно затова не дадох на Джери повече време…
— Никога не си обичала баща ми, искам да кажа Джери — прекъсна я Хелън горчиво. Рязко издърпа ръка изпод тази на майка си.
— Не, не съм. Няма да те лъжа, за да ти стана по-симпатична — отвърна Дафна, като отмести отблъснатата си ръка, за да вземе сметката. — Но никога не съм желала злото на този човек. Не забравяй — той е единственият, на когото поверих дъщеря си. Мразиш ме, че не съм обичала Джери? Чудесно. Но най-малкото, което можеш да направиш, е да ме уважаваш, задето съм разбрала колко е специален, и затова, че съм ти дала този дар — да мислиш, че той е твой баща.
— Джери е мой баща във всяко важно отношение — каза Хелън, като се завъртя и се измъкна от провисналото кресло на сепарето.
Изчака, обърнала гръб, докато Дафна хвърли на масата няколко банкноти. Докато отиваха към хотела да си вземат нещата, Хелън забеляза Хектор. Той погледна право към нея, а после плъзна поглед покрай нея, точно като Мат. Близнаците бяха с него, обикалящи бавно около ферибота. Хелън чу как Ариадна извика на Мат — звучеше изненадана, че го вижда, — но Дафна я издърпа в хотела, преди тя да успее да ги чуе какво си казват. Хелън чу да споменават името на Клеър точно преди вратата да се затвори зад нея, и така стана невъзможно да чуе какво казват за нея, дори със слуха си на Потомка.
Лукас беше във фоайето на хотела. Хелън не видя лицето му, но пък и не й беше нужно. Дори и само да го беше зърнала, докато изчезваше зад някой ъгъл на половин миля от нея, пак щеше да го познае. Тя извърна лице, знаейки, че не може да го погледне, иначе щеше да изгуби концентрация и да позволи на маската си да се смъкне. Докато бързаше нагоре по стълбите заедно с майка си, едновременно се надяваше и се опасяваше, че той ще извика името й, но, разбира се, той не го стори.
Обратно в стаята, Хелън грабна малкото си вещи и ги отнесе до вратата в антрето, като криеше просълзените си очи и зачервения си нос възможно най-добре от майка си. Опита се да пусне тъмната коса на непознатата да падне и да закрие лицето й, но за нещастие това момиче имаше малки плитчици. Докато майка й проверяваше стаята за последно, преди да тръгнат към кея, Хелън избухна в странен, неуместен смях, внезапно спомнила си последния път, когато се беше возила на ферибота. Беше в деня, когато Клеър за първи път й разказа за новото семейство, нанесло се в голямата къща в Сконсет. Клеър беше сигурна, че ще има по някое момче мечта, което да се влюби във всяка от тях, а Хелън пък бе убедена, че Клеър се държи нелепо. Толкова убедена, че беше сменила темата и беше започнала да се чуди на глас дали да си отреже косата.
— Е, Клеър беше абсолютно права — промърмори Хелън на себе си, като се засмя през сълзи. — Наистина ми е гадно да нося плитчици.
С все още пресекващ дъх след почти безумния смях, Хелън отвори рязко вратата на хотелската стая, за да излезе, и се сблъска с Лукас. За частица от секундата той забеляза сълзите на Хелън и шокираното лице на непознатата жена до нея. Лукас грабна Хелън за ръката и я издърпа от жената, като се изпречи между тях.
— Какво си й направила? — обърна се той заплашително към Дафна.
— А ти пък кой си? — попита Дафна с провлачен южняшки акцент. Лукас отправи към жената объркан поглед, а после погледна обратно към Хелън.
— Хелън, коя е тази жена? — попита той.
— Влизай вътре — каза Дафна, зарязвайки фалшивия акцент. — Хайде, Хелън. Разкрити сме. Той вижда истинското ти лице.
— Но как? — попита Хелън, като погледна надолу към ръцете, които не бяха нейни, към тялото, което не й принадлежеше, и последва Лукас обратно в стаята.
— Защото те обича. — Дафна затвори вратата зад тях. — Поясът на Афродита не може да скрие лицето от влюбения, може само да го разкрие. За него никога няма да бъдеш друга, различна от самата себе си, защото той те обича точно каквато си.
Дафна разтри раздразнено слепоочията си при това ново и дразнещо развитие на нещата. Обърна се към Лукас и заряза маскировката си. Той ахна.
— Ти си всичките онези жени — каза Лукас, когато си спомни какво бе видяла Касандра. — Хелън, това е жената, която те нападна, това не е истинското й лице…