Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Влизай в джипа! — изрева Хектор на Дафна, като заобиколи от шофьорското място и закрачи гневно към димящата предница на колата на Мат.
Хелън се бореше, неспособна да види какво става. Още викаше Лукас по име, когато Джейсън и Дафна я натовариха като вързоп отзад в джипа.
— Люк е добре! — каза й Джейсън през стиснати зъби, докато се бореше с нея. — Хелън, моля те! И без друго привличаме достатъчно внимание.
Припомнила си къде се намира, Хелън се застави да се успокои и да седне на задната седалка. Плъзна се към един от затъмнените прозорци и въздъхна с облекчение, когато видя Лукас да стои пред унищожената кола на Мат. Беше невредим и държеше Хектор, за да му попречи да хукне нанякъде. Креон беше изчезнал, затова Хелън предположи, че Хектор се опитваше да го последва. За миг изглеждаше, сякаш Лукас ще удари Хектор, но после му прошепна нещо, което изглежда убеди упорстващия му братовчед, и изведнъж Хектор се успокои и кимна.
— Изглежда точно като Аякс — прошепна Дафна зад нея, с очи, приковани върху Хектор.
Хелън хвърли кратък поглед към майка си, после насочи вниманието си обратно към останките от катастрофата. Ариадна помагаше на Мат да излезе от колата си, като го придържаше изправен. Той залиташе с окървавена глава, блед и с изцъклени от удивление очи, но не изглеждаше зле ранен.
— Трябва да те отведем до някоя болница — настоя Ариадна, докато оглеждаше неравните зеници на Мат.
— Не — каза Мат ожесточено. — Няма начин да обясня това. Нормалните хора не стават и не си тръгват, след като си ги прегазил с кола.
Всички знаеха, че е прав. Дори с мозъчно сътресение, Мат мислеше бързо.
— Ти си удари главата — каза предупредително Джейсън, докато Потомците се стрелкаха помежду си с несигурни погледи.
— И въпреки това знам какво видях. Вижте, не се тревожете за мен, никога няма да изпортя приятел, но сега трябва да вървим — настоя Мат. — Преди да дойде полицията.
— Ари? — попита Джейсън, като погледна искрено близначката си в очите. — Има ли опасност за живота му?
Ариадна прокара ръце точно над черепа на Мат: от дланите й се излъчваше слабо сияние.
— Ще се оправи напълно — каза тя след един кратък миг. Поведе Мат към джипа на Хектор, но Мат се изкикоти и се закова на място.
— Леле. Какво ми направи? — усмихна й се той глуповато.
— Изцелих те. Това е дарбата ми — отговори тя, като му се усмихна в отговор, внезапно придобивайки изтощен вид.
— Благодаря — каза Мат. Остави й се да го поведе към джипа на Хектор. — Чакай. Къде е Клеър?
Хелън беше излязла от джипа и се нахвърляше върху Мат още преди майка й да може да протегне ръка да я спре.
— Какво искаш да кажеш с това „къде е Клеър“? — настоя Хелън, като сви юмруци толкова силно, че ръцете й затрепериха. — Къде я видя за последно?
— На предната седалка — отвърна Мат немощно, като посочи към колата си.
Цялото тяло на Джейсън се стегна. Движейки се толкова бързо, че беше малко повече от размазано неясно петно, той изтръгна вратата на колата с една ръка и нежно измъкна Клеър изпод контролното табло на автомобила с другата. Тя беше в безсъзнание, окървавена и отпусната безжизнено като мокра парцалена кукла.
— Не — прошепна й Джейсън. — Казах ти да стоиш далече от мен. — Той приближи устните си на косъм от нейните и застина неподвижно като статуя.
— Как е тя? — попита Ариадна тревожно.
— Диша — каза той след миг с пресекващ глас. Вдигна глава и погледна близначката си в очите.
— Ще можеш ли да я изцелиш или не? — попита го тя спокойно, сякаш двамата с близнака си се бяха подготвили за това.
Той стисна челюст и кимна, но не каза нищо, само отнесе Клеър отзад в джипа и я задържа внимателно в скута си, докато всички други се организираха.
— Ще се погрижа за колата на Мат и ще те чакам вкъщи — каза Лукас на Хектор, вече замъглявайки подробностите от катастрофата, като изкривяваше светлината около нея.
— Чакайте — нареди Дафна. Вдигна ръка, сякаш за да помаха на такси, и затвори очи. — Това ще привлече по-малко внимание — каза тя. Дебели нишки перленосива мъгла се издигнаха от водата и дългите, подобни на въжета пипала се устремиха към деликатно наклонените й пръсти. Хелън имаше чувството, че неотдавнашната буря не беше случайна, и се запита дали майка й не я беше предизвикала.