Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Лукас, синът на Слънцето, е единственият, който може да види лицето, което търси — продължи да пророкува тя. — Той ще намери дъщерите на Зевс, онези, които са възлюбени от Афродита, и ще им даде подслон в Кралската Династия на Тива. О! Внимание! Измяна!… — Тя млъкна рязко и неуверено. Светлината около нея угасна и тя затрепери. Изглеждаше изплашена, но дори Лукас не искаше да се приближава до нея.
— Добре ли си? — попита я Лукас тихо от отсрещния край на стаята, като наруши неестествената тишина. Тя кимна и разтри с длани раменете и ръцете си над лактите: изведнъж вече изглеждаше много по-дребна, отколкото беше в действителност.
— Ще трябва да вземеш със себе си Хектор и близнаците предупреди тя. — Мисля, че ще има битка.
— И аз ще отида — каза Кастор, но Касандра поклати глава.
— Ако Дафна види теб или Палас, ще избяга — каза тя, като сви извинително рамене.
— Значи нашите деца трябва да се изправят срещу нея сами. Не! Дафна е прекалено опасна. Не можем да им позволим дори да се доближат до нея — възрази Палас, докато гневът му отстъпваше място на страха. — Тя прелъсти Аякс и го уби!
— Не сме сигурни в това! — изкрещя Кастор в пристъп на безсилен гняв.
За миг изглеждаше, че Кастор ще удари брат си, но Хектор се вмъкна между тях. Лукас почти изкрещя от безсилно раздразнение, питайки се как Потомците изобщо бяха оцелели толкова дълго. Вечно се хващаха за гушите, а нищо от тези междуособни спорове не го приближаваше към Хелън.
— Всички се успокойте! Чичо. Татко — каза Хектор, като се обърна от единия към другия и заговори успокоително на двамата. — Можем да се справим с това.
Чу се задъхан смях — горчив звук, който привлече вниманието на всички. Когато Лукас хвърли поглед, Пандора беше покрила устата си с длан, а очите й се наливаха със сълзи. Тя погледна нежно Хектор и му заговори иззад дланта си.
— Звучиш точно като него, знаеш ли — каза тя със странна усмивка. — Като Аякс. Сякаш започва нов цикъл.
— Не започва никакъв нов цикъл, лельо Дора. С мен всичко ще бъде наред — каза Хектор с наперена усмивка. — Всички ще се върнем след два часа с Хелън и Дафна, здрави и читави.
— Къде е тя? — обърна се Лукас към Касандра, облекчен, че най-сетне прави нещо.
— Хелън и майка й са някъде близо до ферибота, но обикалят, не мога да определя точно къде се намират — отвърна тя.
Лукас почувства как братовчедите му се подреждат зад него, когато той се обърна и се отправи към вратата.
— Чакайте! Идвам с вас — настоя Клеър, докато подтичваше, за да настигне бързите Потомци. — Лени има нужда от мен.
— Наистина си откачена, знаеш ли? — каза Джейсън презрително, но Лукас долови възхищение зад престорения му гняв. — Оставаш тук.
— Но аз мога да говоря с нея! Мен ще ме послуша — изтъкна разумно Клеър, като вдигна ръце и притисна длани към гърдите на Джейсън, за да му попречи да я подмине. Погледна Лукас, умолявайки го да се съгласи с нея, но той не можеше да направи това.
— Никъде не отиваш, дребосък — каза Хектор, слагайки край на спора. — Ако се завърже схватка, може да се окажеш лесна мишена, а не искам никой да пострада, докато се опитва да те предпази. — Той хвърли многозначителен поглед към брат си.
— Не се тревожи, ще я доведа обратно — успокоително се обърна Лукас към Клеър. Последва братовчедите си и скочи и пикапа. — Само, моля те, остани тук и се пази.
— Разбира се — отвърна Клеър с най-почтителния си тон. За Лукас не беше нужно да е Търсач на истината, за да разбере, че тя лъже.
Надяваше се, че тя няма да направи нещо твърде глупаво, но не можеше да спре, за да открие какво крои. Хелън щеше всеки момент да напусне острова. Лукас не знаеше дали има частица от дарбата на малката си сестра, но просто знаеше, че ако Хелън го оставеше сега, той можеше да я загуби завинаги.
17.
Креон застана отстрани край голямата къща, напълно обгърнат в плащ от сенки, и изчака, докато братовчедите му потеглиха с бясна скорост в черния си джип, преди да затича след тях. С лекота можеше да поддържа същата скорост като движещата се кола, и стига да останеше обгърнат в облак от тъмнина, можеше да разчита, че мрачното време ще го опази идеално скрит. От стотици години никой друг Потомък нямаше контрола на Креон над светлината, а в облачен ден дори друг син на Аполон не можеше да го види.