Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Знам. Дори знам, че точно тя е наранила Кейт в уличката — каза Хелън, като преглътна мъчително. — Мислех си, че съм аз — че аз съм поразила Кейт с електрошок, без да искам.
— Хелън, ти не си виновна — каза Дафна: звучеше почти раздразнено при тази мисъл.
— Опитвала се е да ме похити, за да ме отведе от семейството ти, преди да откриете коя съм в действителност — продължи Хелън, без да обръща внимание на Дафна. — Знаела е, че не бих й се доверила, и че буквално ще трябва да ме върже, за да ме накара да я изслушам. Така че направи точно това. Но това е истинската ми майка, а това е истинското й лице, Лукас. Това е нашето лице.
— Не е възможно — каза Лукас, като премести поглед от Хелън към Дафна и обратно. — Никой Потомък няма толкова близка прилика с друг.
— Носителките на Пояса на Афродита винаги приличат на първата Потомка, която го е притежавала — каза Дафна.
— Елена от Троя — каза Лукас тихо.
Хелън кимна, после поясни, без да поглежда майка си:
— Афродита и Елена са били полусестри и са се обичали много. Когато започнала обсадата на Троя, Афродита дала на Елена този пояс, за да я предпази. Оттогава той се предава от майка на дъщеря, заедно с лицето.
— Лицето? — попита Лукас.
— Заради което потеглили хиляда кораба — каза Дафна, повтаряйки автоматично титлата. — Това е нашето проклятие.
— Елена от Троя е принадлежала към Династията на Атрей — каза Лукас, като се отпусна тежко в един стол с права облегалка, който красеше антрето. — Значи Палас беше прав. Ти си Дафна Атрей.
— Предполагам, че Палас трябваше най-после да излезе прав за нещо — изсъска Дафна, а после се възпря и смекчи тона. — Знам, че е твой чичо, но имаме сложно минало. Баща ти беше различен. Беше много мил към мен, или поне се опитваше да бъде. Фуриите превръщат милото държание в много относително понятие.
— Фуриите — каза Лукас, когато го осени една идея. — Защо не виждам Фуриите, когато съм близо до теб?
— По същата причина, по която семейството ти вече не ги вижда около Хелън. Вие двамата рискувахте живота си, за да се спасите взаимно, и това ви освободи от кръвния дълг. Много отдавна преживях нещо подобно с друг член на Тиванската Династия. Но нямам време да ти обяснявам цялата история — каза Дафна, но не грубо. — Хелън и аз трябва да се махнем от този остров, и трябва да го направим сега.
— Не — каза Лукас, като погледна Хелън. — Върнете се с мен, и двете. Семейството ми…
— Семейството ти ме иска мъртва — отвърна Дафна студено.
— А Креон е тук, за да залови Хелън. Трябва да я отведа от този остров и ако я обичаш така, както знам, че я обичаш, ще ми помогнеш да го направя.
— Аз мога да защитя Хелън от Креон — каза Лукас предизвикателно, като все още чакаше Хелън да го погледне, но тя отказваше.
— Как? Нима си готов да станеш убиец на собствените си роднини? Прокуденик? — попита Дафна сурово.
Лукас рязко завъртя глава да погледне Дафна, реагирайки на една фраза, която бе възпитан да ненавижда. За миг я мразеше, но само защото беше права.
— Не можеш да защитиш Хелън срещу собственото си семейство — не и до смърт. Единствено аз мога да я предпазя сега — продължи Дафна, с тон, който намекваше, че изпитва искрено съжаление към него. — А най-добрият начин да го направя е да я отведа далече от Креон.
— Няма да му позволя да я доближи. Не ме е грижа какъв трябва да стана — каза Лукас, обсебен от мисълта за Хелън и обезпокоен от начина, по който тя сякаш го отбягваше. Улови ръцете й.
— Лукас. Пусни ме — каза Хелън тихо, като издърпа ръцете си от неговите. Той млъкна, доловил, че всеки миг ще се случи нещо много нередно. Отново. — Ако ме обичаш, ще ме оставиш да си отида. Обичаш ли ме? — Гласът й беше толкова тънък като хартия, че пресекваше.
— Знаеш, че те обичам — отвърна той смутен. — Ако си изплашена, избягай с мен, както планирахме. Знаеш, че ни е писано да бъдем заедно, знам, че можеш да почувстваш това, точно както го чувствам аз.
— Искам да ме пуснеш да си отида — каза тя простичко, когато най-накрая срещна погледа му и го задържа.
Вместо да си мисли как посърва лицето на Лукас под бремето на изненадата и тъгата му, Хелън си представи сърцето си като огромна вана, пълна с вода. Всички чувства, които беше изпитвала през живота си, и добрите, и лошите, бяха просто нишки хранителен оцветител в онази вода, а цялата прекрасна смесица се оттичаше надолу в канала. Единственото, което трябваше да направи, беше да изчака още няколко секунди и мивката щеше да е празна.