Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Креон беше проследил Джейсън и Хектор обратно до голямата къща от дома на Хелън тази сутрин. Тъй като не разполагаше с нищо друго, на което да се опре, реши, че най-добрият начин на действие ще бъде да подслуша отчуждените си близки. Баща му му беше разказал за способността на пояса на Афродита да променя формата си, и той знаеше, че няма друг избор, освен да изчака набелязаната му жертва да се разкрие. Предположи, че в крайна сметка тя ще се свърже с предателите, и се оказа прав. Сега всичко, което трябваше да направи, беше да ги проследи и да вярва, че братовчедите му ще го отведат право при нея.
Хелън погледна навън през прозореца на хотела, претърсвайки с поглед почти пустата улица отдолу, но не видя Лукас никъде. Беше се надявала да го види още веднъж, за последен път, преди да си тръгне, дори и той да не я видеше. Това беше една твърде малка надежда, но очевидно дори и малкото пак беше твърде много. Лукас си беше отишъл, бурята приключваше и скоро тя и майка й щяха да бъдат на първия ферибот, който потегляше от острова.
— Хелън — обади се Дафна иззад гърба й. — Носиш собственото си лице. Трябва да бъдеш последователна, иначе ще ни разкрият.
Хелън се обърна и се съсредоточи да създаде образа на миловидната брюнетка, в каквато двете с майка й бяха решили тя да се превърне, докато бягаха.
— Много по-добре — каза Дафна с доволно кимване. — Все още не мога да повярвам, че никога не си се натъкнала сама на тази си сила.
Хелън нямаше отговор за това. Беше твърде смутена от новооткритата си сила и новооткритата си майка, за да реши дали тя й отправя комплимент или оскърбление. Приближи се до тоалетката в спалнята, за да погледне непознатата в огледалото. Поясът на Афродита можеше да я направи да прилича на всяка жена по света, но тя беше имала само няколко часа да се упражнява с него. Майка й и беше обещала да я научи как в бъдеще да приема всякаква възраст, раса или пол, но макар че засега се придържаше към проста маскировка, пак беше неузнаваема, стига да не забравеше да поддържа илюзията.
— Не е нужно да запазваш сърцевидната форма на твоята част от пояса на Афродита, нали знаеш — каза й майка й, като застана зад Хелън и я погледна в огледалото.
— Да, знам. Поне това разгадах сама — отговори Хелън с гласа на непознатата.
Колието на Хелън беше истинският пояс на Афродита, защитната половина, която я правеше неуязвима за оръжия. Половинката на Дафна представляваше украшенията на Афродита, и макар да не можеше да спре острие или бомба с кожата си, както Хелън, онова, което можеше да прави, беше потенциално по-плашещо. Дафна беше неустоима за всеки, когото решеше да омае.
— Е, радвам се. Винаги съм носила моята половинка като сърце и винаги съм се надявала, че и ти правиш така — каза Дафна стеснително. — Предполагам си мислиш, че нямам право да тъгувам за теб и да чувствам, че ми липсваш. Но наистина ми липсваш.
Дафна опипа с пръсти сърцевидното си колие и отвори уста да каже още нещо, но се спря и влезе в другата стая да подреди багажа си за десети път. Една част от Хелън искаше да изтича след майка си и да й каже как и тя винаги се е надявала, че колието й е връзка между тях. Друга част от нея обаче искаше да изтръгне това нещо от врата си и да го запрати във „взетото назаем“ лице на майка си.
Хелън още не беше сигурна докъде стига силата на убедителността на Дафна. Идваше от пояса на Афродита, следователно беше възможно Дафна да е неустоима само в сексуално отношение, но Хелън болезнено си даваше сметка колко бързо се беше съгласила да напусне дома си и хората, които обичаше. Следваше жена, която не помнеше, към място, което не беше виждала никога, и беше взела решението да го направи за по-малко от час. Хелън премисли всичко, което беше научила, като търсеше някакъв намек, че я контролират, но когато събра всички доказателства, разбра, че не беше нужно някой да й промива мозъка, за да поиска да избяга.
След онова, което Дафна й беше казала, Хелън беше толкова отвратена от себе си, че щеше да избяга, независимо от всичко.
— Гладна ли си? — попита Дафна. При звука, Хелън отскочи от прозореца и пусна виновно завесата. Без дори да го осъзнава, отново бе търсила с поглед Лукас.
— Не — отвърна, неспособна да вдигне поглед от килима.
— Е, все пак ще трябва да ядеш и е добре да изпробваме новото ти лице, преди да се качим на ферибота — каза Дафна с гримаса. — Ще излезем на закуска, преди да се наложи да пътуваме през този проклет океан.