Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Чуваш истината в това, което казвам, нали? — продължи тя безмилостно. — Искам да ме оставиш да си отида.
Лукас си пое дъх и го задържа за един дълъг миг, докато осъзна, че Хелън не го лъже. После кимна и вдиша отново с безстрастно изражение.
— Вярвам, че искаш да се махнеш от мен точно в този момент, но знам също и какво ще се случи, независимо какво иска някой — каза той.
— Оракулът! — възкликна тихо Дафна, разбрала какво има предвид Лукас. — Оцеляла е след първото си пророчество. С ума си ли е все още? — попита тя задъхано.
Той кимна рязко в отговор на нетактичния й въпрос.
Дафна закрачи разсеяно, сякаш хиляда мисли бяха започнали да се блъскат из главата й. Изведнъж престана да се движи и се втренчи в Лукас.
— Какво каза тя за нас? — попита.
— Че възлюбените на Афродита ще намерят подслон в Тиванската Династия — отвърна Лукас, без да показва никаква емоция. — Така че, виждате ли, ще се върнете с мен.
— Очевидно — каза Дафна, като извърна длани нагоре в знак на подчинение. — Хелън, вземи си нещата.
Челюстта на Хелън увисна и тя се втренчи невярващо в майка си. След всичко, което Дафна й беше казала, за да я махне от Ливанската династия, в тази промяна нямаше никаква логика.
— Но ще изпуснем ферибота… — запелтечи Хелън, все още несигурна.
— Оракулът проговори — каза Дафна, като нарами чантата си с алчно изражение в очите. Хелън нямаше представа какво е намислила майка й, но тъй като й липсваше всякаква причина да възрази, тя нямаше друг избор, освен да се подчини.
Хелън и Дафна приеха маскировката си и тримата слязоха във фоайето на хотела. Лукас ги помоли да изчакат за миг, когато стигнаха до предната врата. Извади телефона си и се обади на Хектор, като му каза да докара колата при входа на хотела.
— Останете тук — каза твърдо. — Нека да проверя улицата, преди да излезете. Хектор каза, че Креон се е отправил в нашата посока.
— Не е необходимо, Лукас. Стига да се държиш на разстояние от нас, ние сме добре скрити — каза Дафна уверено, докато излизаше на тротоара, търкаляйки зад себе си елегантния си кожен куфар.
Докато гледаше как майка й се отправя към вратата, Хелън случайно хвърли поглед отсреща. Креон стоеше от другата страна, втренчен нагоре към прозорците на хотела със своето отблъскващо отраженията зрение. Наведе очи, когато видя Дафна.
Щом видя Креон, сетивата на Хелън се върнаха към последния й сблъсък с него. Все още можеше да почувства влажния му дъх във врата си, когато той прошепна в ухото й „preciosa“ точно преди да я намушка. Най-вече си спомняше задушаващата тъмнина, която я беше оставила с чувството, че е изгубена в космоса и напълно безпомощна. Отекващият спомен за ужаса, който почувства, я накара да забрави за момент, че и тя, и майка й бяха защитени чрез взетата си назаем външност.
— Мамо! Спри! — изпищя тя инстинктивно, като протегна ръка да дръпне Дафна обратно в хотела.
Креон срещна погледа на Хелън, когато тя изпищя. После видя как братовчед му Лукас се приближава решително и неистово сграбчва непознатото момиче. Креон премести поглед от миловидната брюнетка към Лукас, като забеляза как я прегърна закрилнически. После погледна отново към простоватата жена със скъпия куфар и се усмихна. Притича през улицата със сведена глава и повдигнати рамене като бик.
— Дафна! Той знае! — извика Лукас, като бутна Хелън зад себе си и хукна невъзможно бързо, за да препречи пътя на Креон.
Братовчедите се сблъскаха насред улицата, и двамата — използвайки инерцията, за да вложат сила в първите си юмручни удари. Лукас обаче можеше да прави нещо, което Креон не очакваше. В последния момент накара гравитацията да го притегли по-силно, и в стабилното си състояние отблъсна зашеметения си противник назад на асфалта, толкова силно, че разби настилката на улицата.
Частица от секундата по-късно, Лукас хвърли поглед нагоре и видя ужасеното лице на Мат през предното стъкло на колата му, докато настъпваше с все сила спирачките. Мат се опита да спре, но беше твърде късно. Удари двете фигури, които се бяха появили изневиделица насред улицата, и колата му се нагъна навътре, сякаш се беше блъснала в тухлена стена.
— Лукас! — изпищя Хелън, като се опита да изтича покрай майка си.
Дафна сграбчи Хелън и я удържа точно когато големият черен джип на Хектор спря със скърцане пред тях, препречвайки пътя на Хелън към мястото на катастрофата. Ариадна изскочи от колата, още преди Хектор да беше спрял напълно, и изтича до развалините.