Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Какво правиш още тук? — казваше Джейсън със слисан глас. — Защо не си тръгна с тях?
— Никъде не отивам, докато не намерим Лени — тросна му се в отговор Клеър.
— Ние? — избъбри Джейсън, но Клеър властно вдигна ръка и изрови вибриращия си телефон от задния джоб.
— Ей, хора — каза Клеър, като погледна номера на дисплея. — Хелън е.
— Дай ми да говоря с нея — настоя Лукас, като скочи от стола си и протегна ръка да вземе телефона.
— Тя се обажда на мен, не на теб — каза Клеър тихо.
Тя вдигна телефона, моментално задавайки на Хелън няколко въпроса наведнъж. После замълча за миг и включи телефона на високоговорител.
— Добре, Лен, всички те чуваме. Какво има? — попита Клеър, като оглеждаше останалите от семейството на Лукас, но избягваше да срещне неговия поглед.
— Аз съм с майка ми, Дафна, и единствено с нея. Не сме принудително задържани от друг човек, семейство или Династия — оповести Хелън така гладко, сякаш говореше на запис. — С майка ми се готвим да заминем от острова заедно и молим да ни позволите да го напуснем в мир. Не се намирам в никаква физическа опасност. Знаете, че всичко това е вярно, защото вашият Търсач на истината може да го чуе в гласа ми. Сбогом. Всички ще ми липсвате.
Линията утихна. Лукас се взираше в телефона, докато Клеър изключи високоговорителя, приближи телефона до ухото си и повтори името на Хелън няколко пъти.
— Това не беше тя — настоя Лукас, като поклати глава няколко пъти. Чувстваше, че нещо не е наред, сякаш някъде се спотайваше лъжа. От Хелън не се очакваше да го изостави. Никога. — Тя никога не би ме нарекла „Търсач на истината“ по този начин.
— Лукас, тя беше — настоя Клеър, като най-накрая го погледна в очите и при това му отправи тъжен поглед. — Знам, че звучеше наистина странно, но беше Хелън. Знаеш това.
— Тя лъжеше ли? — обърна се Кастор към Лукас.
— Не — отговори Лукас дрезгаво, сякаш гласът му не можеше изцяло да приеме нещо, за което останалата част от него знаеше, че е толкова погрешно. — Тя не изрече лъжи.
— Значи Дафна е жива — промълви Палас с разширени от шока очи.
— Все още не знаем дали „Дафна“ е Дафна Атрей — каза Кастор, като препречи пътя на брат си, за да не излезе от стаята.
— Достатъчно, Кастор. Просто спри — каза Палас, с глас натежал от нотка на умора. — Помислих си, че Хелън е онази блудница Атрей, когато я видях за пръв път!
— А Хектор направо е одрал кожата на Аякс, Лукас пък изглежда като някое от децата на Посейдон от Династията на Атина! — изкрещя Кастор, изгубвайки търпение. — Много по-често начинът, по който изглеждаме, зависи от Съдбата, а не от нашите Династии. Знаеш това така добре, както го знаем всички! Майката на Хелън би могла да е всяка от петте различни жени на име Дафна, за които чухме, че са загинали в клането преди повече от осемнайсет години.
— Готов си да сториш всичко, за да запазиш мира, нали? Дори да оставиш онази жена да се измъкне — каза Палас, като се провря със сила покрай Кастор и отметна от рамото си ръката на Хектор, който се опитваше да го удържи.
Лукас автоматично пристъпи напред, за да пази гърба на братовчед си. Хектор можеше с лекота да надвие баща си, ако му се наложеше, но Лукас не искаше те въобще да се бият. Една схватка щеше да го забави да намери Хелън, а Лукас не можеше да се отърси от завладяващото усещане, че се случва нещо много нередно.
— Къде отиваш, татко? — попита Хектор уморено, отдръпвайки се от физическата схватка.
— Да намеря жената, която уби брат ми — изрече Палас през стиснати зъби, докато крачеше към вратата.
— Няма да отидеш — каза Касандра.
Всички в стаята замръзнаха при звука на гласа й. В него имаше звънлива и отекваща нотка, сякаш говореха няколко души едновременно. Гласовете, които излизаха от нея, бяха стари, млади и всякакви съчетания между двете, и говореха едновременно в съзвучие. Лукас видя как Клеър инстинктивно отстъпи назад към Джейсън, ужасена. Устата на Касандра сияеше, а косите й се гърчеха и извиваха около главата й като змии.