Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Велики Зевсе, Повелителю на облаците — промърмори Хектор под нос, мислейки си същото като Хелън. Сцената на катастрофата изчезна в мъглата, а после той се обърна към Лукас: — Къде ще скриеш колата?
— В океана. Можем да я почистим, след като се стъмни — отговори Лукас, като се гмурна в гъстата мъгла да бутне колата на Мат, превърнала се в буца изкривен метал и изтичащи отрови, от кея.
Всички останали се наблъскаха в джипа на Хектор. Целият инцидент — от нападението на Креон до бягството им — беше отнел само няколко минути, а те бяха на цели четири пресечки от мястото на произшествието, когато чуха първата сирена, виеща сред мъглата.
Пътуваха в пълно мълчание, с изцяло позволена от закона скорост, нататък към Сиасконсет, всеки от тях — затворен в клетката на собствените си шокирани и тревожни мисли. Докато пъплеха бавно по пътя, Хелън не можеше да свали очи от Джейсън и Клеър. Джейсън беше започнал да движи ръцете си на около два сантиметра и половина над тялото й, дланите му сияеха както тези на сестра му, когато беше изцелила Мат. Зашепна в ухото й. Изпусна няколко тихи, искрящи дихания върху затворените й очи, сякаш издишваше енергия право в безсъзнателните й сънища.
Каквото и да правеше, то помагаше на Клеър, но освен това му причиняваше мъчителна болка. Мънистени капки гъста, лъскава пот избиваха по посивяващата му кожа, докато Клеър сякаш се намести по-удобно в ръцете му и бузите й поруменяха. До момента, когато паркираха в двора на семейство Делос, Джейсън беше толкова изтощен, че без изобщо да пита, Хелън просто вдигна Клеър от скута му и я внесе в къщата вместо него.
— В моята стая. Бързо — изрече дрезгаво Джейсън, докато Хелън внасяше Клеър в препълнената кухня.
Шмугна се покрай стреснатите лица на семейство Делос, гушнала Клеър до гърдите си, за да я защити от любопитни погледи, докато тя и Джейсън си проправяха път към стълбите. На половината път нагоре по стълбището почувства как Джейсън слага ръка на рамото й и се обляга на нея за опора. Беше толкова слаб, че едва можеше да поставя единия си крак пред другия. Накрая успя да извърви остатъка от пътя.
— Как мога да ти помогна? — обърна се Хелън към Джейсън, докато внимателно слагаше Клеър в леглото му.
— Не можеш — отвърна той, като простря едрото си тяло до това на Клеър. — Аз направих своя избор и ние сме обвързани един с друг, докато тя се възстанови. Това е нещо като последния отпор на един лечител. На този етап или ще успеем да се измъкнем от тази пустиня заедно, или няма.
— Е, добре — въздъхна Хелън, най-накрая почувствала се обзета от надежда. — Клеър никога не би допуснала някой, на когото държи, просто да умре, особено, за да спаси живота й.
Видя как Джейсън се усмихна и кимна развеселено, когато си спомни, че независимо колко тежка и безизходна изглеждаше тази ситуация, поне беше обвързал жизнената си сила с истински легендарен боец.
— Направих всичко, каквото можах, за да не я въвличам в това, да я предпазя от нашия вид — прошепна той, като погледна Хелън в очите.
— Да, знам. Всички тези ваши спорове, макар че очевидно сте идеални един за друг — каза Хелън, чувствайки се виновна. Джейсън се беше опитал да отблъсне Клеър, за да я опази, но Хелън не беше направила същото. — Сега схващам.
— Ти имаш да се справяш с други неща — каза той: очите му вече започваха да се затварят. — Върви. Аз ще я преведа през това.
— Ако изгубиш пътя, ще те последвам там долу — каза му Хелън, вече чувствайки как нагорещеният въздух на сухите земи изсмуква цялата влага от атмосферата.
Внезапно Хелън осъзна какво бяха сухите земи и защо винаги беше твърде изплашена, за да разпознае истината, когато тя щеше направо да й извади очите. Пустинята, в която се луташе, докато спеше, земята, която сега Джейсън трябваше да прекоси, за да спаси Клеър, беше земята на мъртвите. За един съвсем кратък миг тя видя усилието на Клеър, докато тя объркано, уплашено и беззвучно викаше Джейсън по име. Хелън прогони този разстройващ образ и заговори право в ухото на Джейсън:
— Знам пътя през отломките и обещавам, че ако не можете да се справите сами, ще сляза и ще изнеса и двама ви.
Очите на Джейсън рязко се отвориха отново, стреснато, но духът му вече следваше този на Клеър, и макар че се опита да се пребори, очите му се затвориха отново, докато потъваше в дълбок, подобен на кома, унес. Хелън излезе от стаята, доверявайки му се напълно за изцеляването на Клеър. Мислено тя вече се присъединяваше към битката, която я очакваше в дневната.