Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Соята е много по-издръжливо, хранително и икономично растение от всички тия екстравагантни храни, които нашата прахосническа и разглезена диета ни е научила да очакваме — беше казала мамчето на Кип по радиото; гласът й винаги звучеше така, сякаш се разпада на капки, но не вода, а майонеза. — Соята е отличен заместител на хляба, месото, зърнените храни и кафето, и ако всички бъдем принудени да приемем соята като основна храна, това ще реши националната хранителна криза и ще позволи да нахраним повече хора. Най-добрата храна за най-много хора, това е моят девиз. Във време на отчаяна обществена нужда наш дълг е да пожертваме луксозните си вкусове и да извоюваме с храненето си пътя към просперитета, като се адаптираме към проста, здравословна храна, с която народите на Изтока са живели благородно векове наред. Има много неща, които да научим от народите на Изтока.
— Медни тръби, госпожице Тагарт, можете ли да ни намерите медни тръби отнякъде? — молеха се гласовете по телефона.
— Клинове, госпожице Тагарт!
— Отвертки, госпожице Тагарт!
— Електрически крушки, госпожице Тагарт, не можем да намерим електрически крушки никъде, на двеста мили наоколо!
Но службата за съблюдаване на морала похарчи пет милиона долара за Народната опера, която пътуваше из страната и изнасяше безплатни представления на хора, които, с едно хранене на ден, не можеха да си позволят да хабят енергия, за да ходят до операта. Седем милиона долара бяха дадени на психолог, натоварен с проект за разрешаване на световната криза чрез изследвания в областта на братската любов. Десет милиона долара бяха дадени на производител на нова електронна запалка, но вече нямаше цигари по магазините. На пазара имаше фенерчета, но не и батерии; радиоапарати, но не и тръби; имаше фотоапарати, но не и филми. Производството на самолети беше „временно прекратено“. Въздушният транспорт за частни цели беше забранен и беше запазен изключително за мисии от „обществена нужда“. Индустриалец, който пътуваше, за да спаси фабриката си, не се смяташе за обществено нужен и не можеше да се качи на самолет; държавен служител, тръгнал да събира данъци, се смяташе и можеше.
— Хората крадат болтове и гайки от релсите, госпожице Тагарт, крадат ги нощем, а запасите ни свършват, складът на централата е празен, какво да правим, госпожице Тагарт?
Но в Народния парк във Вашингтон беше разположен супер-цветен еднометров телевизионен екран за туристите, в Държавния научен институт беше започнат строежът на супер-циклотрон за изучаването на космическите лъчи, който трябваше да бъде завършен след десет години.
— Проблемът със съвременния свят — каза по радиото доктор Робърт Стедлър на церемонията по откриването на строителната площадка на циклотрона — е, че твърде много хора мислят твърде много. Това е причината за всичките ни настоящи страхове и съмнения. Едно просветено гражданство би следвало да изостави суеверното обожание на логиката и остарялото облягане на разума. Също както лаиците оставят медицината на лекарите и електрониката на инженерите, така и хората, които не са квалифицирани да мислят, трябва да оставят мисленето на експертите и да вярват във върховния авторитет на тези експерти. Само експертите са в състояние да разбират откритията на модерната наука, които доказват, че мисленето е илюзия, а разумът — мит.
— Тази епоха на мизерия е Божието наказание към човека за греха да разчита на ума си! — лаеха триумфиращите гласове на мистиците от всички видове и секти, по уличните ъгли, в протеклите от дъжда палатки, в рушащите се храмове. — Тези мъки за света са резултат от опита на човека да живее съгласно разума! Ето докъде ви доведоха мисленето, логиката и науката! И няма да има спасение, докато хората не разберат, че смъртният им ум е безсилен да реши проблемите им и не се върнат към вярата, вярата в Бога, вярата във върховния авторитет!
А всеки ден срещу нея заставаше окончателният продукт на всичко това, наследникът, получателят — Къфи Мийгс, човекът, глух за мисълта. Къфи Мийгс крачеше из кабинетите на „Тагарт трансконтинентал“ с полувоенно сако и шляпаше с лъскаво кожено куфарче по лъскавите си кожени крачоли. Носеше автоматичен пистолет в единия си джоб и заешки крак — в другия.