Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Добре. Пробвай.
— Господин Риърдън, бихте ли ми дали работа? — усилието да звучи нормално издаваше дните на измъчване над въпроса.
— Искам да напусна това, което върша, и да започна да работя. Искам да кажа, истинска работа, в производството на стомана, както едно време си мислех, че съм започнал. Искам да изкарвам парите си. Писна ми да съм дървеница.
Риърдън не можа да се сдържи да не се усмихне и да му напомни с цитат:
Защо да използваме такива думи, неабсолютни? Ако не използваме грозни думи, няма да има грозота, и… — но той видя отчаяната искреност в лицето на момчето и спря, а усмивката му изчезна.
— Наистина го мисля, господин Риърдън. Знам какво означава думата и това е точната дума. Писна ми да ми се плаща с вашите пари, само за да правя невъзможно за вас изобщо да правите пари. Знам, че всеки, който работи днес, е само кретен за копелетата като мен, но… дяволите да го вземат, по-добре да съм кретен, ако това е единственият избор! — гласът му се беше повишил до вик. — Извинете, господин Риърдън — твърдо каза то и погледна встрани. След секунда се върна към вдървения си, лишен от емоция тон: — Искам да се измъкна от тоя рекет със заместник-директора по разпределението. Не знам от каква полза мога да ви бъда, имам колежанска диплома по металургия, но тя не струва колкото хартията, на която е напечатана. Но мисля, че съм научил това-онова за работата през двете години, в които бях тук, и ако изобщо можете да ме използвате, като метач или товарач или каквото друго ми поверите, ще им кажа къде да си заврат заместник-директорския пост и ще дойда да работя още утре, другата седмица, веднага или когато кажете — той избягваше да поглежда Риърдън, но не за да се измъкне, а сякаш нямаше право на това.
— Защо те беше страх да ме попиташ? — меко попита Риърдън. Момчето го погледна с възмущение и учудване, сякаш отговорът беше очевиден.
— Защото след начина, по който започнах тук и начина, по който действах, след онова, което представлявах — ако дойда и ви моля за услуга, трябва да ми избиете зъбите!
— Ти си научил доста за двете години, през които беше тук.
— Не, аз… — то погледна Риърдън, разбра, отмести поглед и каза вдървено: — Да… ако наистина го мислите.
— Слушай, хлапе, бих ти дал работа незабавно и бих ти поверил нещо повече от работа на метач, ако зависеше от мен. Но забрави ли Комисията по унификация? Не ми е разрешено да те наемам, а ти не можеш да напускаш. Разбира се, хора напускат през цялото време, а ние наемаме други под фалшиви имена с измислени документи, които доказват, че са работили тук от години. Знаеш го и ти благодаря, че си държиш устатата затворена. Но да не мислиш, че ако те наема така, твоите приятелчета във Вашингтон ще го пропуснат?
Момчето бавно поклати глава.
— Да не мислиш, че ако напуснеш тяхната служба и станеш метач, те няма да разберат причините?
Момчето кимна.
— Биха ли те пуснали?
Момчето поклати глава. След миг каза с отчаян и учуден тон:
— Не бях помислил за всичко това, господин Риърдън. Забравих за тях. Мислех си само дали вие ще ме искате или не и че единственото нещо, което има значение, е вашето решение.
— Знам.
— А и… всъщност това е единственото, което има значение.
— Да, всъщност е така.
Устата на момчето се изкриви внезапно в кратка, безрадостна усмивка.
— Май съм вързан по-здраво от всеки кретен…
— Да. Няма какво да направиш сега, освен да подадеш молба до Комисията по унификация да ти позволи да смениш работата си. Аз ще я подкрепя, ако искаш да пробваш, само че не мисля, че ще ти разрешат. Не мисля, че ще ти позволят да работиш за мен.
— Не. Няма.
— Ако маневрираш и лъжеш достатъчно, могат да ти позволят да се преместиш на частна работа, само че в някоя друга стоманодобивна компания.
— Не! Не искам да ходя другаде! Не искам да напускам това място! — то стоеше и гледаше невидимата пара на дъжда над пламъците на пещите. След малко каза тихо: — Май е по-добре да се стегна. По-добре да бъда заместник-мародер. Освен това, ако напусна, Бог знае какво копеле ще ви натресат на мое място! — извърна се. — Готвят нещо, господин Риърдън. Не знам какво е, но се готвят да ви подхвърлят нещо.
— Какво?
— Не знам. Но наблюдават всяко освободено място през последните седмици, всеки дезертьор, и вмъкват някой от собствената си банда. Доста гадна банда — някои от тях са истински гангстери, за които мога да се закълна, че не са стъпвали в завод за стомана преди. Получих заповед да назнача колкото се може повече „наши момчета“. Не ми казват защо. Не знам какво планират. Опитах се да ги надхитря, но са доста внимателни. Не мисля, че ми вярват вече. Май губя правилното отношение. Знам само, че готвят нещо тук.