Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
— Изпратени ли са товарни вагони в Минесота?
— Формуляр 357W е попълнен с всички данни, както е изискано от службата на координатора с оглед на инструкциите на контрольора и изискванията на Директива 11–493.
— Изпратени ли са товарни вагони в Минесота?
— Данните за месеците август и септември са обработени от…
— Изпратени ли са товарни вагони в Минесота?
— Моите документи определят местоположението на товарните вагони по щат, дата, класификация и…
— Знаете ли дали вагоните са били изпратени в Минесота?
— Що се отнася до междущатското движение на товарни вагони, бих ви насочил към документацията на господин Бенсън и на…
От документите не можеше да се научи нищо. Имаше внимателни вписвания, всяко от които можеше да има поне по четири значения, с препратки към препратки към последна препратка, която липсваше. Отне й дълго време да открие, че вагоните не са били изпратени в Минесота и че заповедта е дошла от Къфи Мийгс, но кой я беше изпълнил, кой я беше предал, какви стъпки са били предприети и от кои услужливи хора, за да се съхрани видът на обичайна операция, без един-единствен вик на протест, който да привлече вниманието на някой почтен човек, кой беше фалшифицирал докладите и къде бяха отишли вагоните — всичко това изглеждаше невъзможно да се разбере.
През часовете на тази нощ, докато малък, отчаян екип под командването на Еди Уилърс звънеше във всяка районна централа, във всяко депо, работилница, гара, направление и разклонение на „Тагарт трансконтинентал“ за всеки товарен вагон, до който можеха да се доберат, и им нареждаше да разтоварят, свалят, хвърлят всичко и да тръгват незабавно за Минесота, докато се обаждаха на депата, гарите и президентите на всяка мъждукаща железопътна компания по картата, просейки вагони за Минесота, тя трябваше да проследи от едно страхливо лице към друго страхливо лице къде бяха отишли товарните вагони, които бяха изчезнали.
Премина от директорите на компанията към богатите клиенти, към официалните лица във Вашингтон и после обратно към железницата — с такси, по телефона, по телеграфа, — преследвайки дирята от половинчати намеци. Дирята доближи своя край, когато чу една жена, специалист по връзките с обществеността във Вашингтон, да й казва възмутено по телефона:
— Ами в крайна сметка само въпрос на мнение е дали житото е от основна важност за благото на нацията, има по-прогресивни възгледи, според които соята е с може би много по-висока стойност — и тогава, по обяд, тя стоеше в средата на кабинета си, след като беше разбрала, че товарните вагони, предназначени за житото на Минесота, са били изпратени да превозват соята от блатата на Луизиана за проекта на Мамчето на Кип.
Първата статия за катастрофата в Минесота се появи по вестниците след три дни. Разказваха, че фермерите, които бяха чакали по улиците на Лейкууд шест дни, без да има къде да складират житото си, без влакове, които да го превозят, разрушили местната съдебна палата, дома на кмета и гарата. След това статиите изчезнаха рязко и вестниците се смълчаха, а после започнаха да печатат призиви хората да не вярват на непатриотични слухове.
Докато мелниците и зърнените пазари в страната пищяха по телефоните и телеграфа, умолявайки Ню Йорк, изпращайки делегации във Вашингтон, докато редички товарни вагони от случайни кътчета на континента се тътреха като ръждиви гъсеници по картата към Минесота, житото и надеждата на страната погиваха покрай празен коловоз, под неизменните зелени светлини на семафорите, които подканваха към движение влакове, които не бяха там.