Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
На тази река отливът при пълноводие настъпва много бързо и лодката, която се намирала в средата на течението, почти напълно забулена в дим, тръгнала назад. На двата бряга димът се сгъстил и като равна ивица се проточил под покривите подобно на някакъв дълъг, нисък облак, който прорязва склона на планина. Войнствените викове, вибриращият звън на гонговете, глухите удари на барабаните, яростните крясъци, трясъкът на изстрелите се сливали в оглушителен шум; Браун седял зашеметен, но с твърда ръка държал румпела; обземала го ярост и омраза към тези хора, които се осмелили да се защищават. Двама от бандата били ранени и той видял, че отстъплението му е отрязано от няколко лодки, които се отделили от оградата на Тунку Аланг. Лодките били шест и всички препълнени с хора.
Обкръжен отвсякъде, Браун забелязал устието на една тясна рекичка (същата, където Джим скочил по време на отлива). Сега водата била дълбока. Като вкарали там баркаса, той и неговите хора слезли на брега и се разположили на един малък хълм, на разстояние деветстотин ярда от оградата; сега те били по-високо от нея. Склоновете на хълма били голи, но на върха растели няколко дървета. Хората на Браун ги отсекли за бруствер и до настъпването на мрака се укрепили на тази позиция; в същото време лодките на раджата си останали в реката, като спазвали странен неутралитет. Когато слънцето залязло, лумнали много огньове от запалени клони на брега на реката и между двойния ред къщи на сушата, които осветявали черния релеф на покривите, групите стройни палми и гъстите горички от плодни дръвчета. Браун заповядал да подпалят тревата около тяхната позиция; ниският пръстен от тънки огнени езици под бавно издигащия се дим бързо слязъл надолу по склона на хълма; тук-таме със силно, злобно пращене се запалили сухите храсти. Пожарът създал чиста зона за обстрел пред техния укрепен пункт, затлеял в края на горите и покрай блатистия бряг на рекичката и угаснал. Тясната ивица джунгла, израсла буйно във влажната падина между хълма и оградата на раджата, спряла от тази страна огъня със силния трясък и експлозии на възпламеняващите се бамбукови стъбла.
Небето било тъмно, кадифено, обсипано със звезди. Над потъмнялата земя пълзели ниско кълба дим; после се появил вятър и разпръснал дима. Браун мислел, че атаката ще започне веднага щом приливът позволи да влязат в рекичката военните канута, които му отрязали отстъплението. Във всеки случай той бил уверен, че ще се опитат да му отвлекат баркаса, който лежал в подножието на хълма — тъмна, висока купчина върху слабо проблясващата основа от мокра кал. Но лодките в реката не предприемали нищо. Зад оградата и постройките на раджата Браун видял във водата техните огньове. Изглежда, те били закотвени напряко на реката. Мяркали се и други плаващи огньове, които се движели от единия бряг до другия. Огньове блещукали и по дългите стени на къщите, които се простирали нагоре по брега до завоя на реката, а по-далеч също светели тук-таме самотни светлинки. Пламъците на големите огньове, запалени навсякъде, осветявали постройките, покривите, черните колове. Това било огромно селище. Четиринайсетте отчаяни авантюристи, които лежали проснати зад повалените дървета, вдигнали глави и погледнали надолу към селището, което се простирало, изглежда, на цели мили нагоре по реката и гъмжало от хиляди гневни хора. Бандитите не разговаряли помежду си. От време на време чували някой силен вик или много отдалеч достигал до тях отделен изстрел. Но около тяхната позиция всичко било тихо, тъмно, смълчано. Изглеждало, че са ги забравили — сякаш възбудата, принуждаваща всички жители да бодърствуват, с нищо не ги засягала, все едно, че били вече мъртви.
Глава тридесет и девета
Всички събития през тази нощ имат огромно значение, тъй като създалото се благодарение на тях положение останало непроменено до завръщането на Джим. Той бил отпътувал за вътрешността на страната, където бил вече повече от седмица, и първите военни действия ръководил Даин Варис. Храбрият и умен младеж (който умеел да се сражава като бял човек) искал незабавно да свърши с тази работа, но не могъл да постигне съгласие със своя народ. Той нямал расовия авторитет на Джим и репутацията на непобедимо, свръхестествено същество. Даин Варис не бил видимото, осезаемо въплъщение на неотслабваща справедливост и неизменна победа. Ползувал се с любов, доверие, възхищение — и все пак си оставал един от тях, докато Джим бил един от нас. Освен това белият човек — олицетворение на силата — бил неуязвим, докато Даин Варис можел да бъде убит.