Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Искам да се появим на склона под дървото на Фуриите — изрече тя ясно.

Горещината беше непоносима, но ярката, ослепителна светлина беше още по-ужасна. Хелън засенчи лице с ръка и премигна няколко пъти, опитвайки се да се освободи от усещането за стискане в очите, докато зениците й се съпротивляваха на болезнената яркост. Въздухът беше толкова сух, че имаше горчив и изгарящ вкус — сякаш се опитваше да изсмуче влагата от устата на Хелън, като я прогори.

Тя облиза сухите си устни и се огледа наоколо. На няколко крачки разстояние имаше дърво, което беше толкова старо и изтъняло, че приличаше повече на усукано въже, отколкото на растение. Под сянката на това дърво стояха три разтреперани момичета.

— Казахме ви да не си губите времето — рече онази в средата. — Ние сме безнадежден случай.

— Глупости — каза Орион бодро. Хвана Хелън за ръката и я поведе към дървото. Трите Фурии се отдръпнаха заднишком от тях.

— Не, не разбирате! Не мисля, че мога да понеса да изпитам тази радост само за да я изгубя пак — прошепна настойчиво най-малката, с глас, по-тих от шумолене на листа.

— Нито пък аз — каза тъжно водачката.

— Или аз — съгласи се третата.

— Не мисля, че трябва да пием, сестри — реши най-малката. — Нашето бреме вече е достатъчно тежко.

Фуриите започнаха да се отдръпват от Хелън и Орион, обратно в тъмната сянка на дървото си. Хелън осъзна, че те се отдръпваха, изплашени от нещо, което можеше да ги направи щастливи, пък било то и само за няколко минути.

Тя се разпозна в това себеотрицание и нещо в нея просветна. Лукас. Дали всъщност би предпочела да забрави Лукас напълно? Шлюзовете се отвориха, и всички спомени на Хелън нахлуха обратно в триизмерна форма. Видя фара на Грейт Пойнт, мястото, където се срещаше с Лукас. Видя и друг фар, с размерите на небостъргач и с форма на осмоъгълник. Лукас я чакаше там, готов да я помоли да избяга с него. Застанал на зимната светлина, той блестеше като слънце в доспехите си. Доспехи?

— Знам точно какво имаш предвид. Наистина знам — каза тя на най-малката, опитвайки се да си избие от главата образа на Лукас, който сваля от себе си бронзов нагръдник. — По мое мнение все още не е взето решение по въпроса дали е „по-добре да си обичал и загубил“. Но това е различно. Няма да ви погълне изцяло и после да ви изостави, както прави радостта. Донесохме ви нещо, за което се надяваме да трае вечно.

— Какво е? — попита водачката с предпазлива надежда.

— Блаженство.

Орион й хвърли строг поглед и тя му кимна да се приближи. Все още несигурен, но следвайки примера й, Орион пристъпи напред и свали раницата си. Когато извади трите манерки, Фуриите чуха как течността се плиска в съдовете, и изкушението беше твърде голямо, за да му устоят.

— Толкова съм жадна — изхленчи третата, като се запрепъва отчаяно напред да вземе една манерка. Двете й сестри бързо се предадоха и Трите Фурии пресушиха водата на една глътка.