Безсънна (Търсачът в дълбините)

Хелън погледна надолу към Потомците, притиснати като в сандвич, и се опита да не се изчервява. Тя нямаше причина да се смущава за нищо от това, нали?

— Защо си толкова дяволски тежка? — попита Лукас задъхано, когато натискът изкара въздуха от дробовете му. — Повдигал съм училищни автобуси с по-малко усилия.

— Не знам — измънка Хелън и се опита да освободи гравитацията. Не се получи напълно, макар че все пак почувства как олеква малко. — Какво става, по дяволите?

— Какво има? — попита Орион.

— Не мога да се нося плавно! — Тя потръпна, когато ледът в косата й се стопи и се превърна в студена вода, която потече надолу по тила й.

— Успокой се и опитай пак — каза Лукас тихо.

Тя го направи и след няколко мига се получи. Тя започна да кръжи над Орион, докато размотаваше задушаващите одеяла, а после плавно се отдалечи от него.

— Това е толкова невероятно — каза Орион, като погледна Хелън с благоговение, когато се смъкна от Лукас и се измъкна от леглото.

— Никога ли не си виждал Хелън да лети? — попита Лукас, а после кимна, когато се сети за причината. — В Подземния свят нямаме сили. Хм — промърмори на себе си, като се взираше в бързо топящия се лед върху леглото на Хелън, дълбоко замислен.

— Лукас, успяхме — каза Хелън. Той погледна нагоре към нея, бързо отхвърляйки погълналите го мисли. — Всички сме свободни — Потомците, Фуриите. Всички.

— Сигурна ли си? — попита той, осмелявайки се да се усмихне.

— Има само един начин да разберем — каза Орион. Извади телефона си, набра номер и изчака, докато някой вдигна от другата страна. — Хектор. Мислим, че всичко приключи. Ела у Хелън възможно най-бързо. — Той прекрати разговора и погледна спокойно Хелън и Лукас. Очите на Лукас се разшириха от безпокойство.

— Сигурен ли си, че това е добра идея? — несигурно се обърна Хелън към Орион.

— Не, той е прав — каза Лукас и сякаш се напрегна за нов сблъсък с братовчед си. — По-добре е да пробваме това, когато сме само ние четиримата. По-безопасно е.

— Добре. Но може ли да го направим навън? — попита Хелън смутено. — Баща ми наистина обича тази къща.

В мига, щом Хелън изрече това, я заля тревога за Джери. Беше изтикала мисълта за него на заден план, за да се съсредоточи върху това, което трябваше да направи, но сега, когато не търчеше наоколо като луда за пръв път през това, което сигурно беше най-дългият ден от живота й, Хелън отчаяно искаше да разбере какво се беше случило с баща й.

Поведе Лукас и Орион надолу към предния двор на къщата си, а после извади телефона си, за да се обади на Клеър.

— Как е татко? — попита Хелън веднага щом тя вдигна.

— Ааа. Жив е — каза Клеър предпазливо. — Виж, Лени, няма да те лъжа. Положението е лошо. Сега точно се връщаме в имението. Джейсън и Ари ще работят по него там, но е изключение на това, не знам какво да ти кажа. Шофирам, така че по-добре да затварям. Ще ти се обадя по-късно, ако нещо се случи, става ли?