Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Не казвай на Орион! — нареди Лукас настойчиво, сякаш току-що му беше хрумнало. — Това ще го накара да забрави. Просто помни къде да отидеш, а после остави на него да помни какво трябва да правите, щом стигнете там.
— Добре — въздъхна Хелън, докато се сгушваше в завивките. Беше й толкова студено. — Разпределяй. Това е ключът към спечелването на битката.
— Да — каза той с отчужден глас. Взираше се в лицето й, усмихвайки се кротко.
— Защо изобщо се опитваме да стоим далече един от друг? — зачуди се Хелън на глас, опитвайки се да задържи отворени натежалите си очи. — Ние сме съвършени заедно.
— Наистина сме — каза замислено Лукас. Потръпна леко. — Става по-студено, сякаш температурата внезапно спадна.
— Тук винаги е толкова студено — нацупи се тя, като избута ледените кристалчета, които се оформяха върху одеялото й. — Защо не влезеш под завивките да ме топлиш?
— Добре — каза той и макар да се мръщеше, сякаш нещо в това, да легне в леглото с Хелън, го безпокоеше, все пак го направи. Уви се около гърба й и Хелън въздъхна, когато той я придърпа здраво към гърдите си. Опита се да се обърне и да го целуне, но той я спря; зъбите му тракаха, когато проговори: — Уморена си. Заспивай, Хелън.
Тя беше уморена — истински уморена. Вече беше полузаспала. Колкото и да искаше да остане с Лукас, докато я прегръщаше, клепачите й започнаха да се отпускат и очите й да се затварят под успокояващия натиск на ръцете му. Светът се разтопи и изчезна, и тя политна стремглаво към Подземния свят.
Не трябваше ли да се срещна с някого? — помисли си тя. О, да! С Орион…
15
Автомедонт изпълзя от дъното на океана, лазейки като паяк на ръце и колене колкото можеше по-бързо, за да не изостава от третия Наследник. Под водата едрият Потомък беше бърз, най-бързият, който Автомедонт някога беше виждал, и той едва успяваше да не го изгуби. Беше надушил следата му и сега можеше да го проследи навсякъде по суша, но под вода мирисът му изчезваше на мига. Не можеше да остави Орион да се измъкне.
Автомедонт трябваше да намери портала, който Орион използваше, за да изпълни заповедта на господаря си — колкото и капризно да му се струваше това. Господарят му си падаше по ситуации, които смяташе за „поетични“. От онова, което Автомедонт подслуша в магазина, докато Наследниците така храбро се кълняха да завършат мисията си или да умрат (крайно време, според Автомедонт), сега младият принц беше се запътил натам.
Бяха толкова млади, толкова доверчиви, че бяха водили целия си разговор за частичния си успех с Фуриите на открито.
Дори не бяха проверили дали някой ги подслушва. Лицето беше толкова открита и непривикнала към лукавство, за разлика от хитрата си майка. Онази променяше външността си, мириса си, всичко, при първия намек за опасност. Беше невъзможна за проследяване — двойно по-невъзможна сега, когато трябваше да обучава новия Хектор. Сякаш наличието на млад повереник засилваше инстинктите й на тигрица.
Новият Хектор беше страховит и за първи път от три хиляди години и половина Автомедонт не гледаше презрително на Потомък, носещ името на великия воин. Той беше първият, който го заслужаваше, макар че имаше още много да учи.
Принцът също не трябваше да бъде приеман несериозно. И любимият. Е, добре. Подобно на Повелителя на мъртвите, и той беше докоснат от Никс, и поради това владееше магия, по-стара от боговете, по-стара дори от титаните. Беше опасен. Колкото повече Автомедонт наблюдаваше тази група герои, толкова повече се убеждаваше, че господарят му е бил прав. Трябваше да се справят с представителите на цялото това поколение, преди те да достигнат пълния си потенциал. Те не приличаха на никои, идвали преди тях, особено Лицето.
Тя беше далеч по-талантлива от другите. Миниатюрната частица сила, която тази нова Хелън беше използвала върху него само преди минути, му беше докарала невероятна агония — всъщност миг на пробуждане за Автомедонт. Той се надяваше скоро да й върне усещането.
Изтичвайки по песъчливия бряг на континенталната част на Масачузетс, точно на същото място, където европейците бяха построили поселището си и започнали своето нашествие, Автомедонт надуши следата на Орион, а после веднага я изгуби отново. Следата просто свършваше. Автомедонт се опита да запази спокойствие, докато търсеше.