Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Наистина ли вярваш в това? Че невежеството е блаженство? — прошепна Орион на Хелън. От объркания поглед, който й отправи, тя разбра, че той също си беше върнал всичките спомени.
— За тях ли? Определено.
— А за теб? — настоя той, но Хелън нямаше отговор. Орион извърна поглед от нея и се напрегна. — Не искам да забравям нищо за тази вечер. Или за теб.
— Не, нямах това предвид — подхвана Хелън, осъзнавайки, че го бе наранила. Канеше се да обясни, че не говори за забравянето на целувката им, макар че дори само мисълта за това караше цялото й тяло да пламва в руменина от главата до петите, но Орион поклати глава и посочи към Фуриите. Те бяха допили манерките си и се оглеждаха свенливо наоколо, като се смееха и свиваха рамене една към друга, сякаш чакаха нещо да се случи.
— Здравейте — поздрави Хелън. Фуриите се спогледаха бързо с нарастващ страх.
— Всичко е наред — каза Орион с гласа си на укротител на диви животни. — Ние сме ви приятели.
— Здравейте приятели? — каза водачката, а после обърна длани нагоре във въпросителен жест. — Простете за смущението ми. Не че не вярвам, че сте наши приятели, просто не знам коя съм.
Сестрите й се усмихнаха и облекчено сведоха погледи към земята сега, когато причината за тревогата им беше излязла наяве.
— Вие сте три сестри, които се обичат много помежду си. Известни сте като Евменидите — Милостивите — каза им Хелън, спомнила си малкото, което успя, от „Орестия“ на Есхил. Това беше първото произведение от древногръцката литература, което беше прочела още преди да знае, че е Потомка. Струваше й се толкова отдавна. — Имате много важна задача. Която е…
— Да изслушвате хора, които са били обвинени в ужасни престъпления, и ако са невинни, да им предлагате закрила — довърши Орион вместо Хелън, когато тя се запъна.
Трите Евмениди се спогледаха и се усмихнаха, усещайки, че това беше истината. Те се прегърнаха и се поздравиха като сестри, все още без напълно да разбират всичко, което им се беше случило, и това смути Хелън.
— Аз, така да се каже, прескочих голяма част от тази пиеса. Не знам толкова много за Евменидите — полугласно призна Хелън на Орион.
— Нито пък аз — прошепна той в отговор. — Какво ще правим? Не можем просто да ги оставим така.
— Мога да ви заведа при някой, който ще ви обясни това по-добре — каза тя, като повиши тон, за да разберат момичетата, че говори и на тях. — Всички се хванете за ръце. Ще ви заведа при царицата.
Трите момичета се изчервиха срамежливо при мисълта да се явят пред царица, но се подчиниха. Хелън и цялата група се хванаха за ръце в кръг. Хелън никога не се беше опитвала да придвижи толкова много хора едновременно, но знаеше, че може да го направи.
Персефона изглежда ги очакваше. Или може би просто седеше в градината си, загледана в пространството — Хелън не беше сигурна. Каквото и да правеше Персефона, тя не беше изненадана от пристигането на Хелън, Орион и трите новопроизведени Евмениди.
Посрещна ги с цялата си присъща любезност. Без да се смути дори за миг или да й е необходимо подробно обяснение от Хелън и Орион, Персефона взе под грижите си трите сестри и обеща да ги подготви за новия им живот като нещо подобно на свръхестествени адвокати. Първото, което предложи на Евменидите, беше подслон в двореца си, а второто беше баня. Трите сестри въздъхнаха от щастие при мисълта да се отърват от прахта на сухите земи.
Персефона отведе групата обратно до мястото, където градината свършваше при великолепно стълбище, от което се влизаше в черния Дворец на Хадес. В най-долния край на твърдите като елмаз стъпала Персефона спря и любезно уведоми Хелън и Орион, че не могат да продължат по-нататък. На половината път нагоре по стълбите тя се обърна и им заговори с официален тон. Хелън изпита чувството, че това беше някаква форма на ритуал, като благословия, или може би дори проклятие.
— В течение на хилядолетията мнозина са открили, че им е предопределено от съдбата да опитат да сторят каквото сторихте вие. Всички се провалиха. Повечето Търсачи в Дълбините и техните Защитници искаха само да убият Фуриите или да развалят проклятието, като си послужат с магически трикове и дори с изнудване. Вие бяхте единствените двама, които бяха достатъчно смирени, за да изслушат моето предложение, а после — достатъчно смели, за да използват като средство състраданието, вместо насилието. Надявам се, че ще запомните тези уроци в бъдните дни.