Безсънна (Търсачът в дълбините)

В гласа на Зак имаше опасна нотка. Звучеше спокоен, когато Мат знаеше, че е всичко друго, но не и това. Мат застана с разкрачени крака, готов за отпор, просто в случай че Зак направи нещо безумно.

— Познавам куп Потомци, които биха казали същото за това, което им се случва — каза Мат с равен тон. — Разбирам как се чувстваш, Зак, наистина. Толкова много пъти съм им завиждал, дори малко съм ги мразил. Но после си спомням, че те не са избрали да бъдат Потомци, и не съм срещал нито един, който да не е страдал заради това. Не мога да ги обвинявам, задето са се родили такива, особено когато всички те са загубили толкова много заради това.

— Е, ти винаги си бил по-добрият, нали? — каза сърдито Зак и се обърна да си върви.

— Върни се с мен. Ела в имението на семейство Делос. Ще измислим нещо — каза Мат, като сграбчи Зак за ръката и го накара да го погледне в лицето.

— Да не си откачил? Погледни ме, човече! — възкликна Зак, като изблъска ожесточено Мат от себе си и рязко дръпна ризата си нагоре, така че Мат видя, че ребрата му бяха покрити с огромни, черни синини. — Така се отнася той с мен, който съм лоялен.

— Те ще те защитят. Всички ще го направим — обеща Мат, ужасен от онова, което се беше случило на приятеля му, но опитвайки се да запази гласа си спокоен. Очите на Зак се присвиха и той дръпна ризата си надолу.

— О, значи сега ти е кофти. Сега искаш да ми помогнеш. Нека да позная: имаш нужда от нещо.

— Просто искам да те опазя жив! — Мат беше толкова обиден, че му идеше да удари Зак, но вместо това се задоволи да му крещи. — Сгреших. Трябваше да ти помогна още първия път, когато дойде при мен. Разбирам го сега и наистина съжалявам. Но дори и никога да не ми простиш и да продължиш да ми натякваш това и след петдесет проклети години, въпреки всичко не искам да умреш, тъпо копеле такова! Наистина ли ми трябва друга причина да искам да ти помогна?

— Не — отвърна Зак, укротен. — Ти си единственият човек на света, за когото вярвам, че е готов да ми помогне. Но няма полза. Рано или късно той ще ме убие. — Той се обърна и тръгна през игрището.

— Тогава просто ще трябва ние да го убием първи — повиши тон Мат след Зак.

— Нямате представа как — изстреля насмешливо в отговор Зак през рамо.

— Защо? Защото е сключил кръвно братство с някой бог ли?

Гърбът на Зак се вдърви и той забави крачка.

— С кой? — настоя Мат, като се приближи с няколко стъпки до Зак. — Кажи ми с кой бог и може би можем да открием как да се отървем от него!

Зак се обърна, но вдигна ръце във възпиращ жест, предупреждавайки Мат да не го следва. Отстъпваше назад, докато говореше, а погледът, който отправи към Мат, беше суров и безнадежден.