Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Клеър, иди да помогнеш на Кейт — каза Мат, като смъкна Джери по-ниско, за да носи по-голяма част от тежестта му. — Има проблеми.
Клеър отиде и пое от Кейт единия крак на Джери, споделяйки товара. До колата на Клеър имаше повече път, отколкото Мат си спомняше. Ако имаха късмет, щеше да е паркирана още, където я оставиха. Той искрено се надяваше, че никой не я е запалил или срязал гумите й. Знаеше, че ако колата не е годна за каране, в крайна сметка ще му се наложи да носи Джери обратно до „Новинарския магазин“ съвсем сам. Кейт и Клеър губеха сили, а близнаците бяха толкова изтощени, че едва вървяха.
Ари и Джейсън се бяха потрудили върху Джери достатъчно, за да го стабилизират, но нещата не изглеждаха добре за бащата на Хелън. Трябваше да го върнат в къщата на семейство Делос, където близнаците да работят по него постепенно, вместо да се опитват да го изцелят за минути, което ужасно изцеждаше силите им.
Лицето на Ариадна вече имаше плашещ червеникавокафяв оттенък. Мат толкова много искаше да й помогне, че желанието беше като вътрешен спазъм, но не знаеше от какво има нужда тя. Ако беше Потомък, може би можеше да бъде по-полезен.
През двайсет и две минутния път пеша до колата на Клеър близнаците се облягаха един на друг, говорейки тихо, сякаш се окуражаваха взаимно с кратки, тайни фрази, които единствено те можеха да разберат. Сякаш беше нужна цяла вечност, докато всички се натоварят вътре, а после Мат трябваше да заобиколи отпред и да затвори вратата на Клеър вместо нея, защото тя едва си вдигаше ръцете.
— Обади ми се, ако ти потрябва нещо — каза й Мат.
— За какво говориш, по дяволите? — Клеър се прегърби над волана, напълно изтощена. — Няма ли да се върнеш с нас?
— Не. Отивам да намеря Зак.
— Какво? — възрази немощно Ариадна от задната седалка. — Мат, той е предател!
Предател, който ми протегна ръка, опитвайки се да ми каже, че това ще се случи, а аз му обърнах гръб. Зак ми е приятел, Ари — каза Мат спокойно. — Не мога да го оставя да затъне по-дълбоко. Трябва да му помогна.
— Не си виновен ти — понечи да възрази Ариадна, но Джейсън я дръпна леко.
— Пести си силите. Знаеш, че точно сега трябва да внимаваме — прошепна й той, ръцете им се залюляха близо една до друга. Ариадна го погледна в очите и моментално се успокои. Джейсън отново вдигна поглед към Мат: — Върви да намериш приятеля си. Късмет, Мат.
Кимвайки набързо за довиждане, като почука леко по покрива на колата на Клеър, Мат се обърна и изтича отново в центъра на града. Неговият град, не на лудия бог — напомни си той ожесточено, преди да се заоглежда сред полуделите, маскирани тълпи в търсене на Зак.
— Обвий ръце около мен — каза високият млад мъж.
— Защо? — попита тя нервно, като се мъчеше да не се кикоти. Той й се ухили.
— Просто обвий ръце около шията ми — придума я той. Тя се подчини. — Сега. Повтаряй след мен… Искам да се появим… ъм… — той млъкна рязко, като хапеше замислено долната си устна.
— Искам да се появим… ъм… — повтори тя като папагал, за да го подразни.
— Не мога да си спомня какво трябва да кажа — призна той със смутен смях.
— Тогава сигурно не е било толкова важно, нали? — попита тя логично. — Какво правим тук, между другото?
— Не знам. Но каквато и да е причината, благодаря. — Той премести ръце от кръста й нагоре по гърба, притискайки я по-близо до себе си, когато усети тялото й под ръцете си.
— Гаджета ли сме? — попита момичето.
— Не знам, но така изглежда — каза той, като посочи здравата им прегръдка. — Да проверим. — Той наведе уста към нейната и я целуна.
Коленете й омекнаха. Толкова добре се целуваше този тип. Единственият проблем беше, че нямаше представа кой е той. Тя се дръпна назад и премигна няколко пъти, за да проясни зрението си, усещайки, че нещо не е наред.
— Чакай. Името ти Лукас ли е? — попита тя.
— Не. Аз съм… чакай малко. Това го знам. Аз съм Орион — реши накрая той.
— Вероятно ще се изям от яд за това по-късно, но не мисля, че си ми гадже.
— Наистина ли? — попита той със съмнение. — Защото това усещане беше дяволски хубаво.
— Да, така беше — каза замислено тя. — Знаеш ли какво? После ще се изям от яд, ако съм сбъркала, затова може би трябва да проверим пак? — Тя го целуна и този път се отдаде напълно на целувката, просто за да е сигурна. Едно гласче в главата й повтаряше: Това не е той, но останалата част от нея наистина изпитваше наслада да целува този Орион.