Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Имам чувството, че преживявам най-силния пристъп на дежа вю в историята — каза Хелън нервно. — Сякаш те познавам или нещо подобно.

— Наистина ме познаваш. Просто не можеш да си спомниш, защото точно това е целта. Забравянето — каза той с рязък, разтревожен глас, докато изваждаше три манерки от раницата си. — Знаеш ли, Хелън, ако тази твоя идея не беше толкова ужасяваща, щях да кажа, че е най-гениалното нещо, за което съм чувал. — Той я погледна напрегнато. — Аз съм Орион, а ти си Хелън, и сме тук да налеем тази специална вода и да я занесем на три много жадни момичета.

— Не знам защо, но това звучи съвсем правилно. Чакай — каза тя, като посегна за манерките. Задържа ръката си протегната, докато той й ги даде. — Мисля, че се очаква аз да направя това.

— Права си, това е твоя задача. Моята роля предстои. — Той стисна челюст, за да се съсредоточи. — Просто трябва да си я спомня.

Хелън погледна със съмнение надолу в мътната вода на реката. Бледи риби се блъскаха под повърхността, като тромави призраци. Не изглеждаха достатъчно умни, за да се страхуват от нея, и Хелън знаеше, че може да посегне надолу и да погали някоя с голата си ръка, ако искаше, но мисълта да докосне тази вода й беше отвратителна.

Знаеше, че трябва да напълни манерките, просто не можеше да си представи някой да иска да пие от тях, колкото и да е жаден. Като държеше манерките за ремъците, Хелън ги потопи във водата и ги остави да се напълнят, преди да ги вдигне. Готиният Пич протегна ръка да вземе едната от нея, за да може да завинти обратно капачката, но тя я издърпа, така че той да не може да я стигне.

— Не я докосвай! Не докосвай водата! — изкрещя Хелън, когато една капчица докосна ръката му. Тя видя стреснатото изражение върху лицето на спътника си и се почувства малко глупаво заради избухването си. — Съжалявам. Просто не мисля, че е хигиенично — каза тя с по-сдържан тон.

— Трябва да потегляме, Хелън — каза той с много сериозен и благоразумен тон. — Трябва да затворим капачките.

— Аз ще го направя.

Тя завинти капачките и сложи манерките в раницата, която той държеше отворена за нея, и разтри капка вода между пръстите си. Той затвори ципа на раницата, промуши ръце през презрамките, а после очакващо сложи длани на талията й. Тя се отдръпна уплашено от него.

Той беше невероятно привлекателен, но все пак. Не беше ли редно първо да се представи?

— Съжалявам, но кой си ти? — попита тя подозрително.

— Орион — каза той, сякаш очакваше, че ще трябва да се представи, а после погледът му стана тъжен и напрегнат. — Бърз въпрос. Знаеш ли ти коя си?

Момичето се поколеба, удивено.

— Колко странно — каза. — Май съм забравила името си.