Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Този не можеше да лети, нали? Автомедонт подскочи във въздуха и след смущаващо дълго време най-после усети следи от младия принц в лекия ветрец. Удължавайки скока си колкото можа, Автомедонт откри, че следата описва широка диря, която накрая водеше обратно към земята.
Орион беше скочил във въздуха веднага щом се появи на брега. Единствената причина, поради която го е направил, беше, защото е знаел, че го следят. Много умно, помисли си Автомедонт, впечатлен. Очевидно е бил преследван и преди. Но никога от мен.
Веднъж завърнал се на сушата, Автомедонт откри, че е принуден да полага усилия да не изостава, но поне дирята беше по-лесна за следване, отколкото под вода. Младият принц многократно се опитваше да направи завой и да обърка всеки, който можеше да е зад него. Една хрътка можеше и да се хване на някой от номерата на Орион, но мирмидонците не бяха хрътки. Бяха далеч по-добри в проследяването, отколкото някое куче.
Младият принц поведе Автомедонт надолу в тъмна пещера, оставяйки водата да го направлява, и Автомедонт трябваше да изостане назад, за да не го чуе Орион в отекващите проходи. Тъмнината не го притесняваше. Намираше пътя си с помощта на вкуса си, следвайки химическата диря, която принцът бе оставил като отпечатък в земята.
Внезапно въздухът стана неестествено студен, знак, че наблизо има портал. Автомедонт се втурна близо до Орион и остана съвършено неподвижен, призовавайки господаря си с древна молитва. Писъци на лешояди изпълниха ума му и той разбра, че господарят му го беше чул.
Наследникът отвори портала и скочи в земята на Повелителя на мъртвите. В частицата от секундата, преди порталът да се затвори отново, Автомедонт се стрелна и издърпа повелителя си през него, в неутралната зона.
Хелън се приземи до Орион с глухо тупване. Вървяха по хлътнал бряг, който сякаш продължаваше безкрайно — без никога да стига до океана или сушата, в която и да е от двете посоки. Тя се огледа наоколо, надявайки се на някакви признаци, които да й подскажат какво да прави сега. В ума й непрекъснато изникваше нещо за някаква река. Внезапно осъзна, че нямаше представа защо върви по пуст бряг с някакъв тип, когато никъде наоколо не се виждаше никой друг. Лукас беше единственият, който се разхождаше по пусти брегове заедно с нея. Това си беше тяхното „нещо“.
Изневеряваше ли на Лукас?
Невъзможно! Дори готиният тип до нея (чието име внезапно се изплъзна от ума й, макар смътно да си даваше сметка, че го познава), не можеше да я накара да се почувства така, както успяваше Лукас. Макар че точно в този момент не можеше да си спомни точно как я караше да се чувства Лукас, защото не можеше напълно да си представи лицето му.
И къде, да му се не види, беше слънцето или луната, или звездите, като стана въпрос? Не трябваше ли в небето да има нещо?
— Мисля, че някой ме преследваше, но не смятам, че успя да мине през портала — каза красивият й спътник. — Не го огледах добре, но който и да е, този тип адски го бива.
В Подземния свят съм, спомни си Хелън, точно преди напълно да откачи. И съм тук, защото имам да свърша много важно разпределяне.
— Здрасти — каза тя неуверено.
— Здрасти — отвърна смутено Готиният Пич. — Хелън? Какво става?
— Не знам какво правя тук с теб — каза тя честно, облекчена, че поне той я позна и я нарече по име. — Но ти знаеш, нали?
— Да, знам — каза Готиният, леко обиден. — Тук сме, за да…
— Не го казвай! — възкликна Хелън, като скочи да затисне устата му с длан, преди той да успее да каже и дума повече. — Трябва да разпределяме или нещо подобно. Горе-долу знам къде отиваме, но ти трябва да помниш какво да направим, когато стигнем там, иначе никога няма да постигнем каквото там се предполага да постигнем. Във всеки случай мисля, че така каза Лукас.
— Добре, това мога да го направя. Но защо се държиш така? Случило ли ти се е нещо? Моля те, кажи ми… — изрече умолително Готиният Пич. — Ранена ли си?
— Не мога да си спомня! — Хелън се разсмя, смътно давайки си сметка, че звучи ужасно глупаво, докато той звучеше дълбоко загрижен. Той наистина се тревожеше за нея и това изведнъж й се стори ужасно сладко. — Всичко ще бъде наред. Помни твоята роля — но не ми казвай каква е — а аз ще направя другото нещо. Нали знаеш, нещото, което се предполага да направя, защото това е моята специална малка мисия?
— Защото си Търсачът в дълбините? — предположи той.