Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Внезапно тя повиши глас, сякаш оповестяваше нещо пред голяма публика.
— Станах свидетел на това превъплъщение на Двамата Наследници и заявявам, че те успяха. Като царица на Подземния свят, намирам и двамата за достойни.
Думите на Персефона падаха като камъни.
Хелън изпита странното чувство, че милиони призрачни очи наблюдаваха и ставаха свидетели на тази клетва. Вземайки пример от Орион, тя скръсти ръце във формата на буквата „Х“ върху гърдите си и се поклони на царицата. Вихър от носещи се умове премина край тях като шепнещ вятър, оставяйки частици от страховете, съмненията и надеждите на мъртвите да висят във въздуха като недовършени въпроси. Ритуалът беше завършен.
— Достойни за какво? — прошепна Хелън на Орион, но той сви разсеяно рамене: вниманието му беше завладяно от тъмната врата, която водеше вътре в двореца. Загърната в плащ фигура се появи иззад заключената врата в най-горния край на стълбите. Макар да му беше отказан достъп до двореца, Орион започна да се изкачва по стълбите, сякаш беше привлечен от привидението.
— Не, Орион! — скара се уплашено Хелън, като го сграбчи за ръката и го дръпна назад. — Това е Хадес. Не се доближавай до него.
Тя се вкопчи в Орион, сигурна, че ще се случи нещо ужасно, ако човекът и богът се срещнат лице в лице. Чувайки отчаяната нотка в гласа й, Орион се разколеба и слезе отново по стълбите, за да отиде отново при Хелън най-долу.
— Търсачо в дълбините — започна Хадес любезно, без да се смути от агресивното държание на Орион. Говореше тихо и въпреки това гласът достигаше навсякъде, а тонът му беше неодобрителен. — Ти не направи каквото предложих.
— Моля за извинение, сър — Хелън си блъскаше ума да си спомни какво беше предложил той.
Там вътре плуваха многобройни объркващи образи. Пътуване с ферибота от Нантъкет към вътрешността на континента се сливаше с дървената палуба на гигантски боен кораб и звука от скърцащи весла. Една разходка по плаж с бял пясък се превърна в бряг, покрит с червени петна от кръв под краката й. Тя премигна и се опита да се освободи от мислените образи. Знаеше, че ги е виждала и преди, но не знаеше как или къде.
— Постарай се да поправиш това, племеннице. Времето на Потомците изтича — предупреди я Хадес тъжно, докато той и неговата царица изчезваха в сенките на двореца си.
— Какво означава това? — попита Орион, като се обърна настойчиво към Хелън. — Какво значи това, че „времето на Потомците изтича“?
— Н-не знам — заекна тя.
— Е, какво ти предложи Хадес? — Орион се опитваше да остане спокоен, но тя виждаше, че й е наистина ядосан. — Хелън, мисли!
— Трябваше да попитам за нещо Оракула! — избълва тя с пронизителен глас. — Нещо за търсенето.
— Какво беше?
— Нещо за това, че трябваше да попитам Касандра какво мисли за освобождаването на Фуриите. От мен се искаше да я попитам дали смята, че това е добра идея. Но това е глупаво, защото тя ми помага да изпълня задачата, така че логично е напълно „за“ идеята!
Орион се намръщи мрачно и Хелън разбра, че наистина беше оплескала нещата. Като се замисли сега, да не приеме съвета на някой бог изглеждаше невероятно тъпа постъпка.
— Съжалявам — измънка тя, чувствайки се като пълна глупачка.
— Е, и без друго е твърде късно. Освен това не вярвам чак толкова много на Оракулите. Не се тревожи за това — каза той пренебрежително. Но все още отказваше да я погледне. Хелън се извини отново и обеща да попита Касандра веднага щом може, но Орион продължаваше да гледа навъсено към земята, дълбоко замислен. Тя посегна да го докосне по ръката и да привлече вниманието му.
Но преди да успее да го направи, Хелън почувства как я повдига някаква ръка, широка цяла миля. Залитна към Орион, сграбчвайки го, за да се задържи.
Мат вдигна изпадналата в безсъзнание жена от улицата, отвори вратата на една изоставена кола и я остави на седалката. Надяваше се, че там ще е в по-голяма безопасност, отколкото ако лежеше на земята. Имаше много хора, които се бяха свестили, след като бяха стъпкани от втурнали се в паническо бягство тълпи, и те го викаха на помощ. Мат направи каквото можа, но веднага щом най-уязвимите получиха нужните грижи, побягна, с чувството, че предава всички, които оставяше след себе си.
Искаше да помогне на всички, но знаеше, че първо трябва да намери Зак, и то докато все още имаше някакви сили. Всяко мускулче на гърдите и ръцете го болеше, а някои от мускулите започваха да се присвиват спазматично, само за да му покажат колко са нещастни от новото любимо занимание на „шефа“, да мъкне припаднали хора.