Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Да, същото го имаше и във Восъчната гора – рече тихо Бърнард. – Тази пещера винаги ни е създавала проблеми. Тук се криеха разбойниците, защото се намира достатъчно близо до Гарадос и никой от местните не се осмеляваше да се приближи до нея.
– Планината е опасна? – попита Амара.
– Не харесва хората – отвърна Бърнард. – Накарах Брут да смекчава звука от стъпките ни, за да не ни усети старата скала. Планината няма да ни създава никакви проблеми, стига да не се приближаваме твърде много.
Амара кимна и възкликна:
– Ето, виждаш ли там? Нещо помръдна.
Бърнард погледна между изпънатите ѝ ръце.
– Восъчни паяци – докладва той и преглътна. – Много. Пълзят по ръба на кроача.
Разнесоха се тежките стъпки на Дорога и той се спря до тях.
– Хнг – изсумтя той. – Разстилат кроача. Като масло. Той се разпростира от само себе си, но според мен те се опитват да го накарат да расте по-бързо.
– И защо им е да го правят? – промърмори Амара.
Дорога сви рамене.
– Това им е работата. Ако не им попречим, кроачът ще се разпростре навсякъде.
Амара усети ледени тръпки по гърба си.
– Няма да го направят – каза Бърнард. – Не се вижда никой от хората ни, независимо дали взети, или не. Не виждам никой и от техните воини.
– Там са – рече Дорога с уверен глас. – Заравят се в кроача, така не можете да ги видите. Сливат се с него.
Бърнард постави ръка на рамото на Амара и се изправи с въздишка.
– Смятам да продължим с плана ни – каза ѝ той. – Ще изчакаме да се стъмни и ще ги ударим. Ще се приближим, за да се убедим, че вордите са тук, и ще ги довършим. Графиньо?
Амара освободи Сирус и свали ръцете си.
– Не можем просто да стоим и да чакаме да ни нападнат – каза тя. После погледна към Бърнард. – Това са твоите земи, графе. Подкрепям всяко твое решение.
– Че какво има да се решава? – попита Дорога. – Проста работа. Убиваме ги. Или умираме.
Бърнард оголи зъби.
– Предпочитам да бъда ловец вместо плячка – рече той. – Дорога, ще отида да обиколя пещерата. Ще се опитам да разбера дали не са скрили някоя изненада вътре. Искаш ли да дойдеш с мен?
– Защо не? – отвърна Дорога. – Уокър се храни. По-добре това, отколкото да обикалям наоколо и да го гледам как изравя корени.
– Графиньо – каза Бърнард, – ако нямаш нищо против, бих искал да огледаш пещерата от въздуха, докато слънцето не е залязло още.
– Разбира се – отвърна тя.
– Три часа – каза Бърнард. – Ще кажа на Джиралди да бъде готов да ги нападне след три часа, точно след като се стъмни напълно. Ако не намерим никакви изненади, ще пренесем битката на тяхна територия.
Амара си пое дълбоко въздух и бавно го издиша. После се изправи с пресилено спокойствие и самоувереност, каквито всъщност не изпитваше, и призова Сирус да я издигне във въздуха. Все още не се беше съвзела съвсем от предишната битка, но щеше да издържи един кратък полет над предполагаемото бойно поле. Щеше да ѝ отнеме само няколко минути. А след като се върнеше, часовете до началото на сражението щяха да се точат цяла вечност.
***
Щом Амара се върна от краткия си безрезултатен полет над гнездото на вордите, тя приседна до едно дърво, за да отдъхне, облягайки се на ствола му. Когато се събуди, установи, че лежи на една страна, а сгънатият плащ на Бърнард е подпъхнат под главата ѝ вместо възглавница. Разпозна миризмата му, без да отваря очи, и остана да лежи така още няколко секунди, без да помръдва. Но около нея сновяха ветераните на Джиралди и дрънчаха с оръжия и брони, докато се подготвяха за битката. Не се чуваха никакви разговори, освен кратките фрази, които си разменяха, докато проверяваха екипировката и пристегнатите брони.
Амара бавно седна, след което се изправи на крака. Протегна се и потрепна. Ризницата не беше правена специално за нея и макар да ѝ бе сравнително по мярка, мускулите ѝ не бяха свикнали с тежестта на бронята и реагираха болезнено на повторния ѝ опит да ги раздвижи. Тя се огледа за мъжа, който се намираше най-близо до гнездото на вордите, и отиде при него.
– Графиньо – избоботи Бърнард.
На небето се беше появил полумесецът, засенчван от време на време от облаци, и в тъмнината Амара почти не успяваше да види профила на Бърнард, докато той се взираше в гнездото на вордите. Само очите му проблясваха, упорити и немигащи.
През нощта гнездото на вордите изглеждаше зловещо и красиво. Кроачът изпускаше зелена светлина, слабо призрачно сияние, около което се движеха призрачни сенки. Зелената светлина пулсираше бавно, като гигантско сърце, и караше сенките да се променят и да се нагъват в бавни вълни около нея.