Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Фурията на Академа
Фурията на Академа - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фурията на Академа

Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:

Вече стотици години хората в Алера успяват да се справят с агресивните и опасни раси, населяващи планетата, благодарение на уникалната си връзка с фуриите – въплъщения на стихиите Земя, Въздух, Огън, Вода и Метал. Но сега несигурното равновесие, в което се намира светът на Алера, е на път да се сгромоляса.
1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 ... 224
Перейти на страницу:

– Това не е точно магия – накани се да ѝ обясни Тави.

Без да променя изражението на лицето си, Кайтай притисна показалеца си върху устните му и продължи, сякаш той не беше казал нищо.

– Видях как защитаваш другите, макар те да те смятат за по-слаб. Видях много малко свестни хора, като момчето, което взехме от кулата. – Тя спря за миг да помисли. – Видях жени да продават удоволствие за монети, с които да изхранят децата си, и други, които правят същото, за да забравят за децата си и да се правят на глупачки с вино и прахчета. Видях мъже, които работят от ранна утрин до късна вечер, да се прибират при жените си, които се отнасят към тях с пълно пренебрежение. Видях мъже да бият и използват онези, които трябва да защитават, дори собствените си деца. Видях как някои от вас превръщат своите в роби. Виждала съм и как се бият за свободата си. Виждала съм как хората на закона го погазват и как хора, които го ненавиждат, вършат добрини. Видях благородни защитници и садистични лечители, създатели на красота, които са обругавани, докато се кланят пред разрушителите. – Кайтай поклати бавно глава. – Твоят народ, алеранецо, е най-злобният и най-добрият, най-дивият и най-благородният, най-предателският и най-лоялният, най-ужасяващият и най-очарователният, който съм виждала някога. – Пръстите ѝ отново докоснаха бузата му. – А ти си най-уникалният сред тях.

Тави седеше мълчаливо. Накрая каза:

– Нищо чудно, че ни смяташ за луди.

– Мисля, че народът ти може да бъде велик – каза тихо тя. – Наистина достоен. Единственият ще ви гледа отгоре с гордост. Това ви е вродено. Но във вас има и твърде много жажда за власт. Предателство. Фалшиви маски. И умишлени грешки.

Тави се намръщи леко:

– Умишлени грешки.

Кайтай кимна:

– Когато някой казва нещо, което не е така. Говорещият греши, но сякаш го е направил нарочно.

Тави се замисли върху думите ѝ и изведнъж ги проумя.

– Имаш предвид лъжите.

Кайтай примигна объркано.

– Какво лежи? Къде лежи?1

1 На английски думите „лъжи“ и „лежи“ се пишат и произнасят по един и същи начин. – Б. пр.

– Не, не – поправи я Тави. – Това е друга дума. Лъжи. Когато умишлено казваш нещо, което не е истина, но искаш другите да си мислят, че е.

– „Лежи“ означава да... се отпуснеш някъде. За да поспиш. Понякога се използва за чифтосване.

– Освен това означава да казваш нещо, което не е точно така – рече Тави.

Кайтай примигна.

– Защо използвате една и съща дума за различни неща? Това е смешно.

– Имаме много такива думи – каза Тави. – Те означават повече от едно нещо.

– Това е глупаво – рече Кайтай. – На хората и без това им е трудно да се разбират един друг, а вие усложнявате още повече нещата с думите, които означават повече от едно нещо.

– Така е – отвърна тихо Тави. – Вместо това я наричай „неистина“. Мисля, че всеки алеранец ще те разбере.

– Искаш да кажеш, че всички алеранци го правят? – попита Кайтай. – Да говорят онова, което не е истина? Да говорят неистини?

– Повечето.

Кайтай изпръхтя отвратено.

– Сълзи в очите на Единствения, защо? Нима светът и без това не е достатъчно опасен?

– Твоите хора не казват ли лъ... ъъъ, неистини? – попита Тави.

– Че защо да го правим?

– Ами понякога алеранците казват неистини, за да не наранят чувствата на другите.

Кайтай поклати глава.

– Като кажеш, че нещо не е така, няма да го накараш да стане не така.

Тави се усмихна леко.

– Вярно е. Предполагам, че се надяваме, че ще стане.

Кайтай присви очи.

– Значи, твоите хора казват неистини дори на себе си. – Тя пок­лати глава. – Лудост.

Момичето леко потърка с пръсти ухото си.

– Кайтай – каза съвсем тихо Тави. – Помниш ли, когато се катерехме нагоре по въжето в Долината на тишината?

Тя потрепери, без да отмества очи от неговите, и кимна.

– Тогава нещо се случи между нас, нали? – Тави не осъзнаваше, че е протегнал ръка към лицето на Кайтай, докато не усети топлата ѝ гладка кожа под пръстите си. – Погледът ти се промени. Това означава нещо за теб.

Тя стоеше умълчана пред него, а после, за голяма негова изненада, очите ѝ се напълниха със сълзи. Устните ѝ потръпнаха, но тя не каза нищо, а просто кимна бавно.

– Какво се случи? – попита нежно той.

Тя преглътна и поклати глава. Следвайки интуицията си, Тави каза:

– Това си имала предвид, когато каза, че си дошла да наблюдаваш. Ако е бил гаргант, ти ще наблюдаваш гаргантите. Ако е бил кон, си щяла да наблюдаваш конете.

1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)