Фурията на Академа

– Аз... притеснявам се.

– За какво?

Той стисна ръцете си върху корема.

– Не мога да ти кажа.

Бледите вежди на Кайтай се стрелнаха нагоре.

– Защо не?

– За безопасност.

Тя го погледна неразбиращо.

– Опасни тайни – поясни той. – Ако враговете на Гай ги научат, много хора ще бъдат наранени или убити.

– Аха – рече Кайтай. – Но аз не съм враг на Гай. Значи, можеш да ми кажеш.

– Не, Кайтай – започна Тави. – Ти не разбираш. Това...

Той примигна, обмисляйки думите си. Кайтай очевидно не представляваше заплаха за Гай. Всъщност от всички хора в Алера Империя тя сигурно бе единственият човек (освен самия Тави), за когото можеше да е сигурен, че не е враг на Короната. Кайтай нямаше никакви политически интереси, не беше заложила власт­та или авторитета си, нямаше конфликт на интереси. Тук тя беше чужденка и точно заради това нито една политическа фракция не можеше да ѝ окаже влияние.

А той отчаяно искаше да поговори с някого. Дори само за да успокои свитата на кълбо змия, която се беше настанила в стомаха му.

– Ако ти разкажа всичко – каза той, – обещаваш ли да не говориш за това с никого, освен с мен?

Кайтай леко се намръщи, очите ѝ придобиха напрегнато изражение и тя кимна.

– Много добре.

Тави си пое дълбоко дъх. След това плъзна гърба си по вратата и леко се отпусна на земята. Кайтай седна с кръстосани крака пред него и на лицето ѝ се изписа смесица от любопитство, загриженост и недоумение.

Тави ѝ разказа какво му се беше случило през последните няколко дни. Тя търпеливо го изслуша, като го прекъсваше само за да го попита за някои думи или хора, които не познаваше.

– А сега – завърши Тави – леля Исана е в опасност. Може би вече е твърде късно да ѝ помогна. И най-лошото е, че съм почти сигурен, че тя е искала да се срещне с Първия лорд, защото в Калдерон става нещо.

– Ти имаш приятели там – каза тихо Кайтай. – И семейство.

Тави кимна.

– Но не знам какво да правя. И това ме притеснява.

Китай подпря брадичката си с ръка и леко намръщена, погледна изучаващо лицето му.

– Защо?

– Защото се тревожа, че има нещо, което пропускам – отвърна той. – Че мога да направя още нещо, с което да помогна. А ако има някакъв начин да разреша този проблем, но просто не съм достатъчно умен, че да се сетя за него?

– Ами ако от небето падне камък и те убие на място, алеранецо? – попита Кайтай.

Тави примигна изненадано.

– Това пък какво би трябвало да означава?

– Не всички неща се намират под твой контрол. Тревогите няма да променят нищо.

Тави се намръщи и наведе глава.

– Може би – каза той. – Може би.

– Алеранецо?

– Да?

Кайтай замислено прехапа долната си устна.

– Казваш, че това същество, Варг, се държи странно?

– Така изглежда – отвърна Тави.

– Възможно ли е да го прави, защото е замесен в онова, което се случва с твоя вожд?

Тави се намръщи.

– Какво искаш да кажеш?