Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Разбирам, милорд — каза холтърът. — Не се притеснявайте, сър. Ще се оправим.
Тави кимна и отново го поздрави, след което се върна обратно при колоната. Макс излезе да го посрещне и му хвърли манерка с вода.
Тави я хвана и кимна в знак на благодарност.
— Е? — попита Тави, след като отпи дълга глътка от манерката.
— Това беше толкова близо до идеалното, колкото изобщо можеше да се очаква. Хванахме ги на равен, открит терен с отряди от двете страни — спокойно каза Макс. — Петдесет и три мъртви канима. Двама алеранци са мъртви, трима са ранени, всички са рибки. Изгубихме два коня.
Тави кимна.
— Дайте резервни коне на тези холтъри. Ще се движат по-бързо, ако качат част от децата на коне. Проверете дали имат място във фургона за нашите ранени. Говорете с холтър на име Верник.
Макс направи гримаса, но кимна.
— Да, сър. Имате ли нещо против да попитам за следващата ни стъпка?
— Ще продължим да се движим надолу в долината. Ще убиваме каними и ще помагаме на бежанците, а също така ще се опитаме да намерим местоположението на техните основни сили. Искам да изпратя заповед до крилата по хълмовете да бъдат много внимателни и концентрирани. Не искам някой да се опитва да гони всяка група каними, която види.
Неочаквано Тави разбра, че гледа към двата коня без ездачи от собствения си отряд, и млъкна.
— Виждам — каза Макс. Пое си дъх и попита много тихо: — Добре ли си?
На Тави му се искаше да закрещи. Или да бяга и да се скрие. Или да заспи. Или може би комбинация от първите три, а след това, най-накрая, и последното. Не го бяха обучавали да е командир на легионери.
Никога не е искал ранга на командир по този начин, никога не го е искал. Фактът, че това се случва с него, беше толкова прост и грандиозен, че изобщо не можеше да започне да се бори с последствията му.
Беше свикнал да предизвиква съдбата, но сега… Сега рискуваше не само собствения си, но и живота на други хора. Млади хора вече бяха умрели и ще умират вследствие на неговите решения.
Чувстваше се дезориентиран, изгубен и почти се радваше на отчаяността и динамичността на ситуацията, която се бе стоварила върху тях, защото това му даваше възможността директно и незабавно да прилага решенията си. Нямаше време за промяна на заповедите.
Да вземе решения относно стратегията. Да се бори със заплахата. Ако успее да преодолява трудностите, без да губи темпо, ще може да запази главата на раменете си. Не бива да мисли за болка и смърт, задължението му като капитан на легиона е да предотврати това.
Той не искаше да се преструва, че всичко върви според очакванията, и да излъчва спокойствие и увереност към младите легионери около себе си. Но тяхното спокойствие и увереност бяха решаващ фактор за способността им да се бият и в крайна сметка увеличаваха шансовете им за оцеляване.
Така че той пренебрегна онези части от себе си, които искаха панически да закрещят, и се съсредоточи върху най-належащите въпроси.
— Добре съм — каза той на Макс с равен глас. — Не искам да навлизаме твърде далеч. Ако нахлуем прекалено дълбоко в долината и конете ни се уморят, канимите могат да ни спипат, преди да се върнем в Елинарх. Но трябва да направим всичко възможно за заселниците, които са все още живи.
Макс кимна.
— Съгласен съм.
— Макс. Искам да ми кажеш, когато разбереш, че надхвърляме възможностите си — каза тихо Тави. — И не искам да използваш фурии, докато не стане абсолютно необходимо. Ти ще си моят скрит коз, ако се стигне до това. И си най-близкият лекар.
— Забелязах — каза Макс също толкова тихо.
Той се усмихна на Тави.
— Виждал съм много по-опитни офицери, които не действаха толкова добре. Ти си роден за това.
Тави направи гримаса.
— Кажи това на онези двамата, които не се върнаха живи.
— Това е легион — тихо каза Макс. — Преди ден претърпяхме много по-големи загуби. Те са знаели какво рискуват, когато са постъпили на служба.
— Те са постъпили, за да бъдат обучени и ръководени от опитни офицери — възрази Тави, — а не за това.
— Животът не е най-честното нещо. Това не е плод на нечия грешка. И със сигурност не и твоя.