Фурията на курсора

Лицето на канима се изкриви от болка и ярост в мига, в който Тави вкара острието в него.

Тави позволи на коня да го отведе встрани, извади късия меч, въпреки че това оръжие беше слабо приспособено за използване от ездачи, и се обърна да търси врагове.

Но всичко вече беше свършило.

Алеранската конница изненада канимите и нито един от тях не се беше изплъзнал на бързите ездачи на Първи алерански и техните остриета.

В този момент последният оцелял каним, същият, в чието тяло Тави остави меча си, хвана оръжието си, изрева отчаяно и като пръскаше около себе си кървава пяна, се свлече на земята.

Тави скочи от коня и тръгна по окървавената земя сред внезапна и пълна тишина. Той протегна ръка, хвана дръжката на своя меч, дълбоко заседнал в гърдите на канима, и го издърпа. После насочи поглед към младите конници, вдигна оръжието си и им отдаде чест.

Конете нервно затанцуваха, а земята се разтресе, когато легионерите избухнаха в ответни викове. Тави отново скочи на седлото, докато командирите на копия и центурионите ревяха заповеди на хората си да заемат своите места в строя.

Тави беше на коня вече десет секунди, когато вълната от изтощение се стовари отгоре му като удар. Ръката и рамото го боляха ужасно, а гърлото му гореше от жажда. Едната му китка беше в кръв, тя изглежда течеше от ранените стави под ръкавицата му.

На нагръдника си имаше вдлъбнатина колкото пръста си, а на ботуша — нещо, което приличаше на следа от зъби, но Тави не можеше да си спомни дали е почувствал ухапване по време на битката.

Искаше единствено да седне някъде и да заспи. Но имаше работа и тя трябваше да се свърши. Той приближи до бежанците и бе посрещнат там от стар посивял холтър с военна стойка — вероятно пенсиониран легионер.

Той поздрави Тави и каза:

— Казвам се Верник, милорд — той погледна нагръдника на Тави. — Не сте от легионите на лорд Церес.

— Капитан Руфус Сципио — отговори Тави, връщайки поздрава. — Първи алерански легион.

Верник изсумтя изненадано и за миг се вгледа внимателно в лицето на Тави.

— Който и да сте, радваме се да ви видим, капитане.

Тави буквално чу мислите на стареца. „Изглежда твърде млад за ранга си. Трябва да е силен призовател на фурии, от най-знатните граждани.“

Тави не счете за необходимо да го избави от заблудата му, не и сега, когато истината беше много по-лоша.

— Бих искал да ви съобщя по-добри новини, сър, но ние се подготвяме да защитим Елинарх. За да защитите хората си, трябва да ги отведете зад градските стени.

Верник въздъхна тежко, но кимна.

— Да, милорд. Мисля, че това е най-защитеното място наоколо.

— Не видяхме каними по пътя дотук — отговори Тави. — Така че с вас всичко би трябвало да е наред, но трябва да побързате. Ако нашествието е такова, каквото си мислим, за защитата на града ще ни трябва всеки един легионер. След като портите се затворят, никой от тази страна няма да може да влезе.