Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Когато го видя да тръгва, Абу Насири се затича след него, за да му даде последните си наставления.
— Вземи си яке — посъветва го той, когато го настигна. — Студено е в планината. И нека Аллах да е с теб, защото ще ти трябва помощта му, братко.
Забележката накара Ибн Таймия да спре и да се вгледа в инструктора си.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че те очаква много важна мисия.
— Каква мисия?
Абу Насири поклати глава и се огледа наоколо, сякаш се опасяваше, че е казал повече от необходимото.
— Не мога да ти разкрия. Само шейхът може да го направи.
— А, шейхът, мистериозната фигура в лагера! — възкликна той. — Но кой е той в крайна сметка?
Инструкторът отвори широко очи, смаян от въпроса.
— Няма никаква мистерия, той е емирът на нашия лагер — каза той. — Аллах, нима не знаеш кой е шейхът?
— Не.
— Не четеш ли вестниците, които получаваме тук, в мухаяма?
— Разбира се, че ги чета. Защо?
— Шейхът е герой на уммата, братко. Шейхът е човекът, който постави Америка на колене!
Ибн Таймия нищо не разбираше. За кого му говореше инструкторът?
— Какво?
Абу Насири впи поглед в новобранеца.
— Шейхът е Бин Ладен.
XLVII
Дребен мъж с руса коса, рядка и тънка, влезе непринудено в приемната зала на стриптийз клуба. Полковник Алексеев обърна глава и щом го съзря, скочи и разтвори ръце за радушна прегръдка.
— Влад!
Двамата се прегърнаха и полковникът поведе новодошлия към дивана, да го представи на Ребека и Томаш.
— Това е Владимир Тарасов, мой другар от ФСБ — съобщи той. — Добро момче!
— Приятно ми е — каза Ребека и стисна ръката му.
— Здравейте — каза Томаш, когато дойде неговият ред да поздрави новодошлия. — Виждам, че двамата се познавате отдавна…
Алексеев изгледа Владимир и заговорнически се разсмя.
— О, от времето на войната в Афганистан! — Полковникът хвана Владимир за рамото и го дръпна към себе си. — Влад се занимаваше заедно с мен с контра информация в Кабул. — Отново гръмко се разсмя. — Ама какви времена бяха, а?
— Да… — съгласи се Влад, — не си поплювахме с онези негодници!
Настаниха се на дивана, разменяйки общи фрази. Полковникът напълни още една чашка с водка, докато новодошлият се оплакваше от закъснелия полет на Аерофлот, който му беше попречил да пристигне навреме в Ереван.
След формалните любезности Ребека отново извади снимката на Закариас и я показа на Владимир.
— Предполагам, че вече сте видели това.
Руснакът потвърди.
— ФСБ изпрати тази снимка до всички регионални управления — поясни той. — Получих я в Озерск и я проучвам от два дни.
— И… открихте ли нещо?
Владимир приближи снимката до очите си и внимателно се вгледа в нея.
— Казвате, че този материал е в ръцете на „Ал Кайда“?
— Да.
Владимир остана загледан в снимката, сякаш да се убеди в онова, което вече знаеше, и после я върна на американката.
— Имам лоша новина за вас.
— Кажете.
— Този материал е истински.
В залата настъпи тишина. Чуваше се само приглушеното бумтене на музиката от съседния салон на клуба.
— Сигурен ли сте?
— Няма ни най-малко съмнение.
Ребека седеше със снимката в ръце, сякаш се надяваше тя да й разкрие още някаква тайна.
— И откъде са се снабдили с това?
— Предполагаме, че е станало в комплекса „Маяк“.
— „Маяк“ ли? Мястото на голямата ядрена катастрофа през 1957-а?
— Същото.
— И как „Ал Кайда“ се е сдобила с това в „Маяк“? Случило ли се е нещо там, за което не сте съобщили?
Владимир се изсмя нервно.
— Само за произшествия говорим всеки път, когато стане дума за този проклет комплекс — възкликна той. — „Маяк“ се води към Озерск, поради което, за нещастие, е в моята юрисдикция. Уверявам ви, че ми създава големи главоболия. През 1997 година разкрихме съвсем случайно, че група работници от завода за радиоизотопи №45 в „Маяк“ две години са продавали радиоактивен иридий с подправени документи. На следващата година ФСБ осуети план на служители от друго звено на „Маяк“, Челябинск-70, за кражба на повече от осемнадесет килограма високообогатен уран.