Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Американката завъртя нервно снимката между пръстите си, колебаейки се какво да предприеме.
— И сега? — попита тя.
Усещайки, че срещата с човека на ФСБ от Озерск е приключила, Томаш се изправи. Ребека го последва.
— Сега можем да направим едно-единствено нещо — каза португалецът, нарушавайки дългото си мълчание. — Трябва да открием тази кутия.
XLVIII
Джипът, руско производство, подскачаше, без да спира, по прашните планински пътища на Южен Афганистан — жълтеникавокафява земя, над която се простираше синьо небе, осеяно с бели облаци. На волана седеше муджахидин, чиято слабост беше високата скорост, а отзад, до Ибн Таймия, пътуваше друг муджахидин, въоръжен с Калашников. Джипът друсаше неимоверно силно, преминавайки през дупките по шосето, но това не пречеше на шофьора да продължава да натиска газта до дупка.
След два часа джипът излезе пред бариера на шосето и муджахидините грабнаха оръжията, готови за засада, но в същия миг разпознаха момчетата в шалвар камиз и бели тюрбани, застанали на пропускателния пункт. Макар и все още напрегнати, пътуващите в джипа оставиха оръжията.
— Талибан — каза шофьорът с леко раздразнен глас.
Момчетата от контролния пункт дълго разглеждаха документите, изчитайки много внимателно всяко листче, обръщайки листовете хартия, сякаш диреха някакви тайни, скрити в тях. Изглежда, останаха доволни от огледа. Накрая един от тях извади аудиокасета от джоба си и каза нещо на пущунски на шофьора. Муджахидинът въздъхна примирен и сложи касетата в касетофона на колата.
Музика ли ще е това, питаше се Ибн Таймия. Веднага получи отговор. Разнесе се глух глас, който декламираше стихове на арабски. Заслуша се и разбра, че е първата сура на Корана.
Талибаните се усмихнаха одобрително и с жест ги подканиха да минават.
— Аллах, наистина са правоверни — отбеляза Ибн Таймия, докато се отдалечаваха от пропускателния пункт, и обърна глава, за да погледне още веднъж чезнещите фигури сред облаците прах, вдигнати от джипа.
Муджахидинът, който седеше до него, кимна с глава.
— Понякога дори прекаляват — каза той кисело. — Изискват неща, които Аллах не е повелил в Свещения Коран, нито в сунната на Пророка.
— Какво например?
Муджахидинът махна към касетофона, откъдето продължаваха да се леят коранични аяти.
— Ами като това задължение например — да слушаме Свещения Коран, докато пътуваме. Къде го има това в Свещения Коран? В кой хадис Пророкът, мир нему, определя подобна заръка?
Ибн Таймия знаеше Корана наизуст и повечето от достоверните ахадис и знаеше, че муджахидинът има право. Никъде не се изискваше подобно нещо от правоверните. Тези талибани наистина пресилваха нещата, заключи той, отклоняваха се от правата вяра. Но знаеше, че не е добре да се говори лошо за домакините. Муджахидините имаха нужда от тях, за да могат да продължат с подготовката на джихад в мухаям, и затова избягваха да изказват критични забележки на глас.
Това не попречи на шофьора веднага щом се увери, че афганците са останали назад, да се наведе към радиото и да изключи касетката. В момента, в който спря декламацията, тримата мъже се разсмяха, развеселени от този малък бунт срещу талибаните, сякаш този жест беше проява на общата воля.
Инцидентът създаде неопределено чувство на симпатия между Ибн Таймия и муджахидините, които го придружаваха. Чувството беше ефирно и неуловимо като понесено от вятъра птиче перо, но бе факт, че се задържа известно време. Възползвайки се от добронамерената обстановка в джипа, новобранецът дръзна да зададе въпрос.
— Къде отиваме?
— В Гнездото на Орела — поясни муджахидинът, който седеше до него.
— Какво е това?
— Базата ни в планината. — Направи пауза и след малко добави с друг тон, сякаш добавяше post scriptum: — Там е шейхът.
Бин Ладен, каза си новобранецът, развълнуван от мисълта за скорошната среща.
— Какво иска от мен?
— Не знам — отвърна муджахидинът. — Като му дойде времето, ще научиш, иншаллах!