Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Това наистина е лошо…
— Представете си!
— Сред целия този хаос кой материал според вас е бил най-уязвим за трафик?
— Страната разполага с десетки хиляди ядрени глави, съхранявани на стотици места. Най-голям риск според мен представляват преносимите тактически ядрени оръжия, като RA-155 на сухопътните войски и RA-115-01 на военноморските сили. Те не са големи, тежат само тридесетина килограма и могат да бъдат взривени от един-единствен войник за десет минути. Съхраняват се на предна линия, където сигурността е относително слаба. Много от офицерите, отговарящи за защитата им, вече се пенсионираха, но продължават да живеят в комплекси те, където въпросните тактически ядрени оръжия са складирани. Тези хора знаят къде е материалът, имат лесен достъп, а получават ниски пенсии. Експлозивна комбинация! Кой може да ми гарантира, че ако някой им предложи щедра сума, която би ги спасила от беднотията, те ще откажат?
— Очевидно е — съгласи се Ребека. — Но има ли вече потвърден обир?
— На тактическо ядрено оръжие? Не мога да ви кажа.
— Генерал Лебед, съветник на бившия президент Елцин, заяви публично, че някои от тези оръжия са изчезнали…
— Не мога да говоря за това.
Ребека извади от чантата си снимката на Закариас.
— Добре, но при всички случаи това, за което говорим тук, не са ядрени тактически оръжия, нали? — каза тя и показа снимката на кутията с надписа на кирилица и ядрения символ. — Това е обогатен уран. Откъде е дошъл този материал? Какво можете да ни кажете за това?
Полковникът извади очила от джоба, постави ги на носа си и се наведе над снимката, за да я разгледа внимателно.
— Значи това е въпросната снимка?
— Не сте ли я видели?
— Скъпа моя, вие сте я изпратили до Москва. — Вдигна очи от снимката и ги впи в Ребека. — А аз съм в Ереван, нали?
Американката го погледна въпросително. В очите й проблясваха тревожни искри.
— Не ми казвайте, че нямате отговор.
Алексеев прибра очилата, завъртя се на канапето, обръщайки се отново към вратата.
— Саша!
Вратата леко се открехна и охранителят отново надникна.
— Да, полковник?
— Владимир пристигна ли вече?
— На път е, полковник.
— Щом дойде, веднага го доведи при мен.
— Да, полковник.
Щом вратата се затвори, Алексеев отново се намести удобно и се взря в посетителите.
— Имам пълно доверие в човека от ФСБ, който разследва този случай — каза той. — Поръчах му нарочно да дойде тук, за да ни каже какво е открил.
Ребека въздъхна с облекчение.
— Слава богу! — каза тя и видимо се отпусна. — Вече се бях притеснила.
Полковникът стисна чашата, която беше оставил на масата, и глътна последните капки водка.
— Вие трябва да разберете едно — каза руският офицер веднага щом преглътна изгарящия алкохол. — С инфлация две хиляди процента лозунгът в Русия бе „Всичко е за продан!“. В един момент всичко се продаваше! Калашников, мини, танкове, самолети… всичко! Намери се дори един адмирал, който продаде шестдесет и четири кораба, включително самолетоносачи от флота в Тихия океан! — Полковникът се разсмя. — Виждате ли докъде бяха стигнали нещата? Човекът продал руска ескадра!
— Кажете ми нещо за обогатения уран.
Руснакът се облегна на канапето и изпухтя, сякаш му беше неприятно да навлиза в темата.
— Ммм, да. Обогатеният уран! — Приведе се напред и напълни още веднъж чашата с водка. — Знаете ли с какво количество обогатен уран разполага Русия? Деветстотин тона.
— А за производството на атомна бомба са достатъчни петдесет килограма — отбеляза Ребека.
— Така е — въздъхна Алексеев. — Най-лошото е, че в голямата си част този обогатен уран не се съхранява добре. Направихме проучване и бяха установени повече от двеста склада със сериозни проблеми по отношение на сигурността, в това число липсващи заграждения и счупени прозорци, леснодостъпни за крадци.