Божият гняв

— Знам — каза американката. — Нашето правителство похарчи милиони долари, за да ви помогне да възстановите съоръженията. Но щом парите секнаха, отново настъпи хаос с безопасността. Да се ограби руски ядрен комплекс, явно е по-лесно, отколкото да се ограби банка.

— Ситуацията е сложна — призна полковникът, бършейки капчиците пот, стичащи се по челото му. — Нещата се влошават допълнително от факта, че обогатеният уран до осемдесет процента или повече може да бъде използван не само във военни съоръжения, но и на други места. Използваме обогатен уран в четиридесет ядрени реактора за научни изследвания, в реактори на кораби и подводници и за производство на горива. Голяма част от този делящ се материал се съхранява в леснодостъпни хранилища.

— Достъпни до каква степен? За какво говорим?

— Ами вижте, ще ви дам един пример. През ноември 1993 година капитан от нашата флота влязъл в доковете на „Севморпут“, близо до Мурманск, през неохранявана врата и проникнал в сградата, където се съхранява гориво за ядрените подводници. Взел оттам пет килограма обогатен уран, сложил този материал в торбичка и напуснал доковете по същия начин, по който бил влязъл. Никой нищо не разбрал. Научихме за случая месеци по-късно, когато капитанът бил заловен да продава обогатен уран.

— Но това е много тревожно! — отбеляза Ребека.

Руският офицер сви рамене.

— Смятате ли? — попита той. — Онова, което наистина ни безпокои, е, че в тази история няма нищо необикновено. Има много други подобни случаи. Онова, което се е случило в „Севморпут“, вече се е случило в морската база „Губа Андреева“ и в базата за подводници „Вилючинск-3“ например. А има и случаи с цивилни граждани, като тези в Луч, в Саров или в Глазов. Беше заловен мъж, откраднал високообогатен уран от Подолск, който бе осъден на три години условно, защото съдията го съжалил. Крадецът искал пари, за да си купи нова печка и хладилник.