Божият гняв

— Атакуват лагера! — извика Абу Омар, грабна своя Калашников и изскочи навън.

След първоначалните мигове на смут Ибн Таймия и другарите му последваха примера на инструктора и също се завтекоха да си вземат оръжията. Втурнаха се тичешком навън с приведени тела, погледите им се устремиха в посоката на изстрелите, за да локализират заплахата и да я неутрализират.

Докато другарите му заемаха бойна позиция, Ибн Таймия зърна три неясни стрелящи силуета, коленичи и насочи оръжие срещу тях.

— Спрете! — заповяда Абу Омар, преди новобранците да открият огън. — Не стреляйте! Това са нашите братя!

И точно в този момент Ибн Таймия разбра, че неприятелите бяха Абу Насири и другите инструктори. Тримата стреляха във въздуха като полудели и групата мъже, прекъснали урока, останаха загледани в тях, не знаейки какво да мислят.

— Какво става? — извика Абу Омар към Абу Насири, опитвайки се да наложи думите си над неспиращите откоси. — Да не се е случило нещо?

— Машалла! — викаха инструкторите. — Машалла!

И отново стреляха.

— Какво става?

Абу Насири спря да стреля.

— Включете радиото! — изкрещя истерично. — Чуйте какво казват кафирун в новините!

— Какво?

— Поставихме Америка на колене! Поставихме Америка на колене! Машалла!

Инструкторите отново подеха празничната стрелба в безкрайна еуфория. Заинтригувани, Абу Омар и новобранците напуснаха плаца и се втурнаха към столовата, където имаше късовълнов приемник и понякога слушаха новините.

Ибн Таймия знаеше честотите, на които можеше да слуша предаванията на ВВС на арабски, понеже от малък беше свикнал да вижда как родителите му настройваха радиоапарата, и се опита да улови станцията. От радиото се разнесоха подсвирвания, типични за късите вълни, мина през няколко други радиостанции, докато намери търсените честоти.

Глас на арабски изпълни столовата.

— … не знаем какво ще се случи с другата сграда — каза гласът, явно импровизирайки. — Първият самолет се вряза в нея, но продължава да е цяла, докато кулата, засегната от втория самолет, вече се срути. Дали ще падне и първата кула? — Втори глас, очевидно по телефона, отговори на първия. — Не искам и да мисля за това! Това е трагедия без… без прецедент. Факт е, че тук, в центъра на Ню Йорк, цари хаос. Всички се питат кой стои зад тази жестока атака на кулите близнаци в Световния търговски център. Президентът Буш, който е бил уведомен, докато е бил на…

— Машалла! — провикна се Абу Насири навън, полудял от щастие.

Мъжете, които се бяха събрали в столовата около радиото, хукнаха към плаца със стрелба и подскоци — ликуваха и крещяха в хор отговора, който идваше от душата им.