Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Ибн Таймия се загледа в пътя, вглъбен в мислите си.
— Отдавна ли познавате шейха?
— От войната срещу руснаците.
— И какъв човек е той?
— Един от най-добрите мъже на света, Аллах да го пази. Много благочестив правоверен. Ако всички бяха като него, братко, можеш да бъдеш сигурен, че ислямът щеше да господства в света, а кафирун до един щяха да са подчинени на волята на Аллах. Шейхът е емир на няколко мухаям, пръснати из Афганистан, включително Халдан, откъдето те взехме.
— Да, знам. Затова съм учуден, че толкова важен човек иска да се запознае с мен. Аз съм никой.
— Правоверен си. Затова си важен.
— Да, но по света има милиони правоверни. Защо ще иска да говори точно с мен?
— Не знам точната причина, братко. Но познавайки шейха от години, в едно нещо съм сигурен.
— Какво?
Муджахидинът се загледа в сухия и унил пейзаж на Афганистан.
— Щом те вика толкова спешно, значи предстои нещо голямо — каза той, обръщайки очи към спътника си. — Чака те много важна мисия.
Внезапно един пикап изскочи на шосето и се изравни демонстративно с джипа. Ибн Таймия изтръпна от уплаха. В пикапа имаше трима души, освен шофьора — двамата бяха въоръжени с гранатомети, а третият държеше картечница. Стори му се, че бяха готови да открият огън от упор срещу джипа.
— Ас салаам алейкум! — казаха двамата муджахидини, които караха новобранеца от Халдан.
Като видя, че си разменят поздрави, Ибн Таймия се успокои. Бяха познати, май нямаше да има проблеми.
— Кои са тези?
— Охраната на Орлово гнездо.
Ибн Таймия разгледа пикапа, който ги ескортира няколкостотин метра. Явно трябваше да се убедят в самоличността на пътуващите в джипа, но сега поне караха зад тях.
Обърна глава към пътя отпред. От доста време джипът се изкачваше по заснежената планина и му се струваше, че вече бяха доста нависоко. Въздухът бе студен и разреден.
Пътникът се наведе към муджахидина до него.
— Близо ли сме вече?
Муджахидинът посочи планинския връх пред тях.
— Да — потвърди. — Орлово гнездо е ето там.
Ибн Таймия се вълнуваше, че ще се запознае с човека, когото Америка смяташе за отговорен за джихад, но се опитваше да запази спокойствие. По време на пътуването не беше спрял да мисли за срещата и за онова, което Осама бин Ладен щеше да поиска от него, и сега, когато пристигаха, любопитството и напрежението му нараснаха още повече.
— Доста височко е тук, пали? — обади се той и надникна към долината долу.
— Намираме се на три хиляди метра надморска височина. — Муджахидинът махна към един друг връх, малко по-далече. — По време на джихада срещу руснаците кафирун разположиха базата си ето там, което ни създаде много проблеми. Наложи се да я бомбардираме денем и нощем, докато ги прогоним оттам.
— Бил си се срещу руснаците? — заинтригуван попита Ибн Таймия. На лицето му бяха изписани възхищение и уважение.
— Аллах, чиято милост е безмерна, ни даде тази възможност.
— И какво ще кажеш за тях?
— Смели са. Не са като американските кафирун, които побягнаха веднага след като ги натупахме в Могадишу. Руснаците са твърди и търпеливи. Беше труден джихад, много правоверни станаха мъченици.
Пътникът кимна с разбиране. Как му се щеше да е участвал в джихада срещу руснаците, в тази митична война, донесла истинска слава за исляма! Потри ръце, за да ги стопли, и се огледа наоколо, привлечен от ослепителния пейзаж, който се разкриваше пред тях. Взираше се прехласнат в снежните, стръмно извисяващи се върхари — в този момент те изглеждаха поразително красиви, открояващи се на фона на синьото небе и портокалово оранжевия залез. Съществуването на това кътче на земята му се струваше явно доказателство за величието на Твореца.
— Коя е тази планина?
Преди да отговори, муджахидинът погледна към планината, но която се изкачваха, така, сякаш му принадлежеше.
— Тора Бора.
В заснежения склон на планината се чернееха входове на пещери. Макар че дневната светлина бързо се топеше, ясно се виждаше, че пред пещерите сноват въоръжени муджахидини. Джипът продължи нагоре още няколкостотин метра, но свърна към една пещера и се закова неподвижно с виещи гуми и облак прах, стелещ се бавно след тях.