Божият гняв

Все още не напълно убеден, Ибн Таймия погледна към мотора, който още бръмчеше.

— Мога ли да опитам още веднъж?

— Разбира се. Но този път освободи спусъка на пистолета, когато моторът започне да намалява ход, а не когато вече си тръгнал. Това, което направи, е рисковано. Представи си, че беше скочил досами целта, какво щеше да правиш? Щеше да ти е нужно време да освободиш спусъка, кафирът щеше да усети заплахата и да реагира, схващаш ли?

— Да, братко.

Без да губи време, Абу Насири отиде да изправи куклата и отново да я постави на масата.

— Хайде тогава да повторим всичко.

Ибн Таймия остана загледан в куклата.

— А ако вместо да стрелям в главата, го убия според повелята на Аллах?

— Какво искаш да кажеш?

— Аллах казва в сура 47, аят 4, на Корана: „И когато [в битка] срещнете неверниците, удряйте по шията, додето ги надвиете“128.

Инструкторът впери очи в куклата.

— Да му отрежеш главата?

— Да, такава е повелята на Аллах.

— Много е сложно, нямаш време да го направиш в градска обстановка — отбеляза Абу Насири, поклащайки глава. — Упражнявай убийство с пистолет. Упражненията по отсичане на глава ще останат за друг ден.

Обучаваният отново се отправи към мотора, настани се на задната седалка, приготви валтера и моторът потегли, за да заеме позиция. И точно когато се канеха да повторят упражнението с убийство в градска среда, Ибн Таймия зърна някакъв силует да се приближава и бурно да размахва ръце в тяхна посока.

— Кой е онзи там? — попита той шофьора на мотора.

— Омар е — отвърна другарят му. — Май ни вика.

Моторът потегли и ги отведе до ръководителя на лагера, за да разберат какво иска.

— Ибн Таймия, братко — каза Абу Омар, поставяйки ръка на рамото на новобранеца. — Отивай да събереш веднага нещата си.

— Какви неща?

— Които си донесъл тук, в лагера.

— Защо?

— Трябва да тръгнеш след пет минути.

Новината накара Ибн Таймия да остане с отворена уста.

— Да тръгвам ли? Но къде?

— Шейхът иска да говори с теб. Наредил е да те отведем до убежището му, колкото е възможно по-скоро.

— Но защо?

Абу Омар изтъни глас, имитирайки подигравателно Ибн Таймия.

— Защо, защо… ох, толкова въпроси! — Посочи бараките на общежитието. — За бога, отивай да си събереш нещата и си затваряй устата! Приличаш на махленска клюкарка с това разпитване! Един добър муджахидин не говори. Той действа.

Ибн Таймия прехапа устни, укорявайки се за това нарушение на дисциплината, и се подчини.

— Да, братко.

Сподиряйки с поглед отдалечаващия се новобранец, Абу Омар махна с ръка, сякаш го отпъждаше.

— Ялла! Ялла! Побързай!