Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Пристигнахме! — съобщи шофьорът, дръпна ръчната спирачка и изключи мотора.
Настана тишина. Ибн Таймия слезе, питайки се какво следва оттук нататък. От пещерата веднага изскочи един мъж на средна възраст и се насочи към него. След като поздрави новодошлия, мъжът му направи знак да го последва. Ибн Таймия си взе довиждане с муджахидините, които го бяха докарали от Халдан, и придружи новия си водач.
— Шейхът те очаква — съобщи му мъжът.
Пещерата тънеше в мрак въпреки жълтеникавата светлина, хвърляна от окачената на стената лампа. Ибн Таймия прекоси коридорите с разтуптяно сърце — отначало помисли, че е от възбуда, но така се задъха, че се наложи да спре, за да си поеме дъх.
— Какво става? — попита мъжът, който го водеше. — Добре ли си, братко?
Новодошлият дишаше тежко и се опря на стената да си почине.
— Не знам — каза той. — Чувствам се… отпаднал.
Мъжът внимателно се вгледа в него и се усмихна, като разбра за какво става въпрос.
— Това е нормално, успокой се — утеши го той. — Мъчи те височинна болест. Рязкото изкачване на три хиляди метра надморска височина оставя всеки без дъх.
Веднага, щом като гостът се съвзе, водачът го поведе из останалата част от коридора до един отвор в стената. Оттам струеше светлина. Двамата мъже преминаха през отвора и се озоваха в добре осветена галерия, където трима муджахидини седяха с кръстосани крака на килима, с автомати Калашников в скута.
Като ги видяха да влизат, тримата оставиха оръжието на земята и се изправиха. Най-високият от тях се приближи с усмивка и отворени обятия.
— Ас салаам алейкум, братко — каза той, подавайки му ръце. — Добре дошъл в Орлово гнездо!
Ибн Таймия го разпозна от снимките. Беше се натъквал на това лице и преди атентатите в Ню Йорк, но едва през последните две седмици го беше опознал по-добре благодарение на вестниците, които пристигаха в Халдан с подробности за случилото се в Америка.
Този човек беше Осама бин Ладен.
XLIX
Ребека изключи телефона и погледна Томаш.
— Ще направя резервация за полет до Вашингтон — каза тя. — Искате ли и вие да дойдете?
Португалецът беше с гръб и се любуваше на светлините на града и звездното небе над Ереван. Двамата стояха на терасата на хотела до тъмния и притихнал басейн. Минаваше един сутринта. Веднага след като излязоха от заведението СССР, американката беше настояла да се приберат, за да говори с Франк Белами по сателитния телефон — единственото комуникационно средство, което не се подслушваше.
Като чу въпроса, Томаш се обърна, почеса брадичката си и присви очи замислен.
— Какво ви каза мистър Белами?
— Че президентът е обявил DEFCON 4.
— Какво, по дяволите, е това?
— Defense Readiness Condition — готовност за защита — преведе тя. — Това е състояние на повишена бойна готовност на въоръжените сили на Съединените щати. Нормалното състояние е ниво 5. Ниво 4 се отнася до не съвсем установена заплаха и обхваща цялата планета. Сега е в ход акция по прихващане. Тайните служби из целия свят притискат източниците си на информация, за да се опитат да локализират единицата на „Ал Кайда“, която разнася обогатения уран.
— Но как може да се направи подобно издирване?
— Като се разговаря с много хора и се задават много въпроси. Освен това не забравяйте, че имаме следа.
— Каква?
— Нали вашият бивш студент ви каза, че терористът от „Ал Кайда“ се казвал Ибн Таймия? Сега всички се опитват да засекат този тип.
— И появило ли се е вече нещо относно местонахождението му?
Американката поклати глава с известно неудовлетворение.
— Все още не.
— Няма и да се появи.
Ребека вдигна очи и се втренчи в него с почуда.
— Защо? Защо мислите така?
— Вижте, Ребека. Знаете ли кой е Ибн Таймия?
Недоумението й бе очевидно.
— Не разбирам въпроса…
— Ибн Таймия е арабски шейх, който се опълчил срещу монголското нашествие в Багдад през Средновековието. Той е един от теоретиците на джихадизма. Разбирате ли какво искам да кажа?
— Не.
— Ибн Таймия е псевдоним! — възкликна той убедено. — Няма човек с такова име. Можете да преобърнете каквито искате митнически регистри, но няма да го откриете, защото не съществува! А ако случайно се появи някой с такова име в паспорта, можете да сте сигурни, че това не е човекът, когото търсим. Сега разбрахте ли?