Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
— Виж ти! — учуди се Ребека. — Та това е почти половината от необходимото количество за производство на атомна бомба.
— Така е. А година преди това беше намерен един тон радиоактивна стомана, изоставена в околностите на Озерск. Разследването показа, че материалът е бил откраднат от „Маяк“. Ако радиоактивната стомана не беше открита и ако някои дребни инциденти не ни бяха позволили да разнищим кражбите на иридий и високообогатен уран, нищо нямаше да знаем. А след като случаите с любители крадци, допускащи глупави грешки, бяха трудни за откриване, представете си какво количество ядрен материал би могъл да бъде откраднат от „Маяк“ от професионалисти, без изобщо да разберем.
— Мислех, че охраната в „Маяк“ е подсилена — отбеляза американката. — Много пари са били похарчени за тази цел.
— Да, сега е по-добра. Но няма съмнение, че имаме проблеми в това отношение. Достатъчно е да кажем, че сме открили мрежа за трафик на дрога, в която са замесени войници, служещи в „Маяк“. Всичко това говори за слабости в охранителната система.
Ребека отново показа снимката.
— Какво ви кара да мислите, че тази кутия с обогатен уран с дошла точно от „Маяк“?
— Серийните номера, които са записани на кутията. Отговарят на наличните в „Маяк“.
— И кога е бил откраднат?
— Не сме сигурни — каза Владимир. — Но през 1997 година в околностите на Озерск бяха намерени телата на няколко войници и служители от комплекса в „Маяк“. На друго място бяха намерени труповете на децата и жените на служителите. Разследването не стигна доникъде и случаят беше приключен. Но сега, като гледам тази снимка, започвам да се питам какво в действителност се е случило. Смятам да възобновя разследването на случая.
— Открихте ли нещо, докато работихте по случая?
— Все още правим инвентаризация на материала, съхраняван в бункера. — Поколеба се. — Но се натъкнахме на някои неща, които ни привлякоха вниманието.
— Какво?
— Опитахме се да видим записите от вътрешните камери за наблюдение в нощта, в която се предполага, че са били убити охранителите и служителите. Установи се, че по някакво странно съвпадение същата нощ е имало авария в системата за видеонаблюдение в сградата, където е трябвало да се намират служителите. Проверихме и движението през руските гранични пунктове в този период, за да видим дали няма някаква аномалия по времето, когато са били открити телата.
— И какво се оказа?
— Най-близката граница до „Маяк“ е тази с Казахстан, намира се само на четири часа път с кола. На нашия граничен пункт, разположен на пътя между Озерск и Казахстан, е било отбелязано преминаването на група мъже няколко часа преди да бъдат открити телата на пазачите, служителите и техните семейства.
— Какво им е било особеното на тези мъже?
— Националността.
— Не ми казвайте, че са били араби…
— Чеченци. — Човекът от ФСБ бръкна в джоба и извади снимка на мургав мъж, чийто вид подсказваше, че произхожда от земите на Кавказ. — Един от тях се казва Руслан Марков и е бил много активен в партизанската война. Разполагаме с много сведения за него.
Ребека и Томаш се наведоха над снимката, сякаш лицето му можеше да им подскаже търсените отговори.
— Смятате, че е бил този човек?
— А вие как мислите? — попита Владимир. — Чеченците са мюсюлмани и много от тях са фундаменталисти, свързани с други ислямски движения. Марков е чеченец, имал е контакти с фундаменталистки групировки и знаем, че е замесен в екзекуция на заложници в Чечня и Южна Русия. Според данните ни той е преминал границата с група чеченци близо до „Маяк“, часове преди да бъдат намерени телата на войниците, служителите и техните семейства. На базата на тази информация какво заключение бихте направили?
Ребека не отговори, толкова очевиден беше отговорът. Вместо това размаха снимката, която все още държеше в ръка.
— Къде е този Марков?
— Според информацията, с която разполагаме, навярно е мъртъв. Нашите хора, както изглежда, са го ликвидирали по време на сражение в околностите на Грозни.
— По дяволите! — изруга тя.
— От него вече нищо няма да научим, но не е трудно да се отгатне какво се е случило след кражбата на обогатен уран от „Маяк“. Чеченците са изхвърлили телата на пазачите, служителите и техните близки, използвани вероятно за шантаж, избягали са в Казахстан и са изчезнали от картата. Там или някъде другаде, в същия ден или малко по-късно, са изтъргували обогатения уран с „Ал Кайда“. По-просто от това — здраве му кажи!