Сибирски тайни

— Скоро, Анютка, обещавам… Ще поработим тук още малко, ще си довършим всичко и ще се върнем.

— Кога? — не мирясваше внучката.

На екрана се появи лицето на Ирина.

— Анютка, не тормози дядо си, той е на работа. Привет, Настюша. Здравейте — усмихна се тя на Егоров.

— Здрасти — промърмори Виктор и се отдръпна встрани.

Настя го погледна крадешком. Стори й се, че очите му са пълни със сълзи. Направи знак на Коротков да приключва със семейната сцена. Юра разбиращо кимна и се прибра в своята стая заедно с лаптопа й.

— Моята по-малка дъщеря беше същата, когато… Е, тогава — промълви Егоров, без да поглежда Настя. — Сега щеше да е голяма. А жената на Юрка е красива. Позната физиономия.

— Тя е актриса, често играе във филми. Вероятно си я виждал по телевизията.

— Ами да, да… Какво, ще си лягаш ли?

— Аз ли? — смая се Настя. — Какви ги говориш, какъв ти сън! Имаме работа до гуша. Трябва бързо да свършим максимално възможното и да си обираме крушите, докато сме читави. Няма цял век да стоим във Вербицк, я. Извадихме голям късмет, че в Москва е с три часа по-рано, още можем да зададем разни въпроси.

— Дай и на мен някаква работа — неочаквано помоли Виктор. — Защото на душата ми е нещо… Тежко, непоносимо. Не бива да пия, та поне да се поразтуша.

— Готово — усмихна се тя. — Имаш ли човек с достъп до база данни, готов да не си легне още някое време? Само че трябва да е сигурен, такъв, на когото вярваш, че няма да те издъни.

— От моя отдел — никой. Чакай, сега ще попитам кой е днес в дежурната група.

Той се обади някъде и след минути с доволен вид каза:

— Има един, хем много ми е задължен. И тъкмо днес е дежурен.

— Разбери се с него. Да ми даде адреса на пощата си и да седи пред компютъра, аз ще му прехвърлям информация, а той да търси и да ми изпраща отговорите на пощата.

— Ами аз какво ще правя? — недоволно се навъси Егоров.

— Ще четеш и анализираш неговите отговори. И ще му задаваш допълнителни въпроси. Ето ти моя айпад, ето ти страницата с пощата ми, щом дойде нещо от твоя човек — действаш. Обади му се, разберете се. Обещай му пари, ако трябва. Ние ще платим.

— Да не откачи, а? — възмути се майорът. — Какви ти пари? Той ми е задължен, да си го отработва. Не бой се, московчанке, няма да ни предаде. Ами Юрка какви ще ги върши? Или ще го пуснеш да спи?

— Ха, как ли пък не! — тросна се Настя. — Той ще осъществява общото ръководство.

— Добре. Ама обясни с две думи: какво правим ние с теб?

— Ние, Витя, търсим отговор на въпроса: защо при наличието на голям химкомбинат в града проблемът с екологичното неблагополучие се приписва на горката ферма? Нали, ако околната среда е замърсена, химкомбинатът трябва да стане център на скандала. Обаче никой не го закача. Нахвърлили са се върху фермата за норки, от която няма никаква вреда.