Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Тези хора са приятели.

— Не е приятел този, който идва да яде от паницата ни — изръмжа един як мъж. — И кой ще докаже, че не са шпиони на Скали?

Изорн, който бе наблюдавал всичко спокойно, също като Еолаир, изведнъж се наведе напред и попита:

— Уле? Ти не си ли Уле, синът на Фреке Сивокосия?

Мъжът се вторачи в него с присвити очи. Беше може би на възрастта на Еолаир. Обруленото му лице беше толкова мръсно, че сякаш носеше маска. Зад колана му беше пъхната брадва с нащърбено острие.

— Аз съм Уле Фрекесон. Откъде знаеш името ми? — Беше напрегнат, готов да скочи.

Изорн слезе от коня и направи крачка към него.

— Аз съм Изорн, син на херцог Исгримнур от Елвритшала. Баща ти беше един от най-верните другари на моя баща. Не ме ли помниш, Уле?

Сухо шумолене от раздвижване по поляната и няколко прошепнати думи бяха всичко, което предизвика това разкритие. Ако Изорн очакваше мъжът пред него да скочи и радостно да го прегърне, то беше разочарован.

— Пораснал си, откакто те видях за последен път, мъжле — каза синът на Фреке, — но виждам лицето на баща ти в твоето. — Уле го гледаше все така вторачено и в гласа му звучеше потиснат гняв. — Баща ти вече не е херцог и всичките му хора са извън закона. Защо си дошъл да ни тормозиш?

— Дойдохме да ви молим за помощ. Има много хора освен вас, изгонени от домовете си, и те започнаха да се събират, за да си върнат това, което им беше откраднато. Нося ви вести от моя баща, истинския херцог, и от Джосуа от Еркинланд, който е негов съюзник срещу Скали Остроносия.

Изненаданото мърморене стана по-силно. Уле не му обърна внимание.

— Това са глупости, момче. Баща ти загина в Наглимунд, и принц Джосуа заедно с него. Не ни излизай с приказки за възкръснали само защото ти се ще отново да царуваш над група телохранители. Сега сме свободни хора.

Някои от другарите му изръмжаха одобрително.

— Свободни хора? — Гласът на Изорн внезапно се изпълни с гняв. — Я се погледнете! Вижте се! — Той посочи с жест поляната. Еолаир беше удивен от внезапната страст у младия мъж. — Свободни да се спотайвате из горите като кучета, които са изгонени с камшик от къщата — това ли ви е свободата? Къде са домовете ви, жените ви, децата ви? Баща ми е жив!… — Той замълча, за да се успокои. Еолаир се запита дали Изорн си дава сметка, че оцеляването на Исгримнур не е чак толкова сигурно, колкото твърди. — Баща ми ще си върне земите — продължи младежът. — Тези, които му помогнат, ще си получат чифлиците… и още нещо. Защото когато довършим Скали и неговите калдскрайкци, те ще оставят след себе си много жени без мъже, много пустеещи земи. Всеки истински мъж, който реши да ни последва, ще бъде добре възнаграден.