Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Беше сигурна, че чува тежките стъпки на ботушите на Аспитис и неговите раболепни слуги.

— Побързайте! — каза тя. Каристра, която сякаш не разбираше нищо, изпъшка.

Щом лодката се люшна във водата, Кадрах се наведе между пейките, вдигна тежкия дървен чук от купчината инструменти, които бяха взели за кърпене на корпуса, и тръгна обратно към хана.

— Какво правиш? — извика Мириамел. — Те ще дойдат всеки момент!

— Знам. — Кадрах премина в неравен тръс, притиснал чука до гърдите си.

— Луд ли е този човек? — възкликна гневно Исгримнур.

— Не знам. — Мириамел бутна Каристра към лодката, която се потриваше в дока. Когато ханджийката се възпротиви, старият Камарис се изправи и я вдигна леко като баща, вдигащ малката си дъщеричка, след това я сложи на пейката до себе си. Жената се сви там, по бузата й потече сълза. Мириамел не можеше да не я съжали.

След миг Кадрах се появи отново и заситни към тях. Качи се в лодката с помощта на другите, после я отблъснаха от дока. Носът й се люшна към средата на канала.

— Какво направи? — попита Мириамел.

Кадрах изчака да си поеме дъх, след това грижливо остави дървения чук върху купчината корабно платно.

— Нали има още една лодка. Исках да съм сигурен, че ще им трябва повече време да я закърпят, отколкото на нас за тази. Не може да се преследва никой в Кванитупул без лодка.

— Умник — каза Исгримнур. — Макар че съм сигурен, че ще си намерят лодка доста скоро.

— Погледнете! — посочи Тиамак. Десетина мъже в сини наметала и с шлемове вървяха по дървената пътека към „Бокала на Пелипа“.

— Първо ще почукат — тихо каза Кадрах. — После ще съборят вратата. След това ще видят какво сме направили и ще започнат да търсят лодка.

— Така че по-добре да се възползваме от по-ранното си потегляне. Гребете!

И Исгримнур се наведе към веслото си. Камарис също се наведе и когато веслата им потънаха в зелената вода, лодката подскочи напред.

На кърмата Мириамел вторачено гледаше смаляващия се хан. В мравешкото движение на хората пред входа й се стори, че за миг можа да различи проблясък на златиста коса. Ужасена, тя наведе глава към набраздения от вълнички канал и се помоли на Божията майка и на всички светии никога вече да не се среща с Аспитис.