Среднощният диамант [bg]

Но беше по-далече от бойния кораб и неведнъж си помислих, че ще се преобърнем. Беше истинско чудо, че някоя от тези миниатюрни лодки още се крепеше над водата.

— Защо бихте направили това за мен?

— Вие ни спасихте — каза първият моряк. — И знаем какво правите. Елън Смит ми е сестра.

Госпожа Смит. Жената матриарх, на която бяхме дали припаси. Преди да успея да отговоря, оглушителен тътен — далеч по-чудовищен от гръмотевиците — прозвуча зад нас. С пищящи уши се обърна и видях Обещанието на слънцето, обгърнат в кълбо от пламъци.

— Избухна — каза друг моряк. — Не е изненадващо.

Няма време, Авиел. Вятърът подхранва огъня, а с този кораб ще е свършено, когато товарът се подпали.

Том беше знаел, че корабът ще експлодира.

— Какво имаше в товара? — извиках на моряците.

— Муниции — каза братът на госпожа Смит. — Барут. Куршуми. — Прозвуча нова експлозия, когато останалият товар се възпламени.

Цареше хаос, когато стигнахме до южната палуба, претъпкана с други малки лодки. Вятърът и дъждът правеха придвижването по суша почти толкова трудно, колкото по море, а навсякъде около нас летяха отломки. Покривът на един от складовете ни беше откъснат. Старият моряк ми кимна за довиждане.

— Шестимата да ви пазят, лейди.

— И вас. Благодаря.

Докато вървях през града, видях, че голяма част от Кейп Триумф беше отстъпил срещу бурята. Капаци и дъски покриваха стъклените прозорци и само шепа хора вървяха с усилие през бурята, като често спираха и се вкопчваха за опора в стълб на улична лампа или стена на сграда. Пътят до Уистерия Холоу внезапно ми се стори толкова голямо пътуване, колкото плаването от Осфрид до Адория. Когато зърнах солидно построена работилница на ковач, забързах към нея и се прислоних под козирката на вратата, държейки се здраво за един стълб, докато дъждът и вятърът връхлитаха срещу мен. Затворих очи и зачаках. И чаках.

След сякаш цели дни вятърът и дъждът започнаха да отслабват. Затишието не ме заблуди. Помнех го от бурята в морето, но се възползвах от него и затичах. Избрах по-дългия начин за прибиране, по главния път, вместо да рискувам да хвана гористата пътека покрай мочурището. Дори при това положение този път бе осеян с повалени клони и се препънах многократно. Старата болка в глезена ми пак започна да се обажда.

Бурята започна отново точно когато Уистерия Холоу се показа пред погледа ми. Забързах се и с облекчение видях, че решетката за увивни растения още си стои. Вятърът я разтърси силно, докато се катерех по нея и се борех с капаците против буря на прозорците. Най-после отворих прозореца и се изтърколих вътре.

Обратно в стаята си изхлузих подгизналите си дрехи и с удивление видях, че перуката още си беше на мястото. Това беше свидетелство за уменията ми да използвам фиби. Увих я на вързоп в една фланелена нощница, взех няколко допълнителни одеяла от леглото на Аделейд, а после се шмугнах в своето, питайки се дали някога отново ще се стопля.